Постъпило в НБКМ в последната четвърт на XIX век. Писмото е несих, а текстът е вокализиран. Върху листовете има петна от овлажняване. Подвързията е разпокъсана. На л. 32а има бележка с текст: Турско-български речникъ. Написан на турски язикъ с турски бук
При постъпването в Народната библиотека ръкописът е получил № 242, изписан c лилаво мастило. Ръкописът има микрофилм. Ползван е от български и чуждестранни учени. Голям син печат Българска Народна библиотека в София на л. 6а и 180а; печат на л. 315б
