Документите са създадени в периода 11 ноември 1849/25 зилхидже 1265 - 29 джемазиелахир 1266/12 май 1850\ \ Анотация л. 1: Чернова на писмо от валията на Видин до Министерството на финансите. За различни нужди на емигрантите по време на престоя им във Видин и по време на пътуването им до Шумну са били отпуснати общо 884 216 гроша.Средствата са от данъчните приходи от казите, спадащи към Видин.\ \ Анотация л. 2-6: Преписка, включваща четири отделни документа, относно снабдяване на унгарски, полски и италиански емигранти с облекло.\ \ Размер на листа: л. 1: 17,5x31,2 см; л. 2: 21,6x28,4 см; л. 3: 17,7x25,7 см; л. 4: 21,9x27,5 см; л. 5: 20x27 см; л. 6: 22,2x27,3 см\ \ Документите, с изключение на л. 3, са преведени в: Недков, Борис. Унгарската емиграция в България през 1849–1850 г. няколко неизвестни турски документа. – В: Известия на Държавната библиотека „Васил Коларов“ за 1953, 1955, с. 244–248.
Ферхад Паша е новото име на приелия исляма Максимилиан Щайн – австрийски барон и генерал от революцията от 1848–1849\ \ Документът е преведен и в: Недков, Борис. Унгарската емиграция в България през 1849–1850 г. няколко неизвестни турски документа. – В: Известия на Държавната библиотека „Васил Коларов“ за 1953, 1955, с. 251–254.
Документите са изготвени в периода 31 март 1266–6 сафер 1267 /12 април 1850–11 декември 1850 \ \ Размер на листа: л. 1: 14,8x40,5 см; л. 2: 50,2x73,5 см; л. 3: 21,5 x 84 см\ \ Документите са преведени и в: Недков, Борис. Унгарската емиграция в България през 1849–1850. Няколко неизвестни турски документа. – В: Известия на Държавната библиотека „Васил Коларов“ за 1953, 1955, с. 251–254.
Граф Михай Чаки (1676–1757) е един от генералите, привърженици на унгарския крал Ференц ІІ Ракоци (1676–1735). След поражението във войната за независимост на Унгария (1703–1711) Чаки заминава в изгнание в Полша, а по-късно се установява на територията на Влашко.
Документите са създадени в периода 22 ребиюлевел 1074 - 29 ноември 1663/22 ребиюлевел 1074 - 28 ребиюлахир 1074 \ \ Анотация л. 1-2: Дефтер за получени в крепостта Уйвар общо 8749 истанбулски килета пшеница, 5327 килета ечемик и 10 770 килета дърва за огрев, закупени посредством ищира.\ \ Анотация л. 3: Хюджет, удостоверяващ, че Кенан Паша, валия на Варад, е изплатил на кмета на Дебрецен Янош сумата от 120 000 акчета. Средствата са за покупка на пшеница за крепостта Уйвар\ \ Размер на листа: л. 1, 2: 28,6x42,8 см; л. 3: 10,2 x 30,5 см
Документът е датиран по документ със сигнатура ОАК 15/37. Текстът на румънски в документа е румънска кирилица от ХІХ в., курсив (установено след консултация с доц. д-р Елена Узунова).
Л. 1 към тази арх. ед. е превод на османотурски език\ на Кървавото писмо, отправено от Апостолите към българския народ. Документът е предаден в БИА - \ сигн. ІІ А 9143. Публ. в превод Недков, Б. Априлско въстание 1876 г. Т. ІІІ. Сборник от турски документи. С., 1956, док. 1, с. 15-16, факс. І. Публ. в анотация Михайлова-Мръвкарова, М. Опис на турски документи за съпротивата и национално-революционните борби на българския народ през ХІХ век. С., 1984, док. 366, с. 102. Този документ не е сканиран тук. \ \ ОАК 3/100, л. 2 е писмо от 21 нисан 1292/21 април 1876, изпратено от копривщенци до Стоян Заимов във Враца. Публ. в превод Недков, Б. Априлско въстание, цит. съч., док. 2, с. 16-17, факс. ІІ; Възпоменателен сборник по случай 100-годишнината от Априлското въстание и Ботевата чета 1876. С., 1976, док. 132, с. 137. \ \ ОАК 3/100, л.3 е писмо от 13 майъс 1292/13 (26) май \ 1876, изпратено от валията ес-сейид Мехмед Асъм до окръжния управител на Видин. Съобщава, че му препраща заловеното писмо, адресирано до Стоян Заимов във Враца. Публ. в превод Недков, Б. Априлско въстание, цит. съч., док. 316, с. 188 и като анотация Михайлова-Мръвкарова, М. Опис на турски документи, цит. съч., док. 468, с. 119. \ \ ОАК 3/100, л. 4 - чернова на писмо от 16 майъс 1292/16 (29) май 1876 до околийското управление на Враца. Нарежда се лицето "Зайчов" (вер. Стоян Заимов) да бъде арестувано. Публ. в превод Недков, Б. Априлско въстание, цит. съч., док. 316, с. 188-189.
Липсва анотация на документа в описа. Публикувана е таблица с ключ за шифри, използвани през втората половина на ХІХ в., с. 333.\ Текстът на телеграмата е разположен в таблица от 110 квадрата. Повечето от думите и буквите са изразени чрез цифри, но някои\ са изписани на османотурски език. Над, под или встрани от цифрите с лилаво мастило са изписани някои от разшифровките им.
Към документа е приложен пощенски плик.\ Михайлова-Мръвкарова, М. Опис на турски документи за съпротивата и национално-революционните борби на българския народ през ХІХ век. С., 1984, №222\ Печат - Махмуд Недим от Министерство на външните работи, публ. Михайлова-Мръвкарова, М. Документи за просветното дело през ХІХ в. в Османската империя, съхранявани в Ориенталския отдел на НБКМ. Известия на НБКМ. 7/13, С., 1967
Ариза за затваряне на работилници. Ножарският еснаф настоява да бъде отменена заповедта за затваряне на 13-те работилници, тъй като работят от 30-40 години и много калфи и чираци ще останат без работа и в тежко положение.
Илям от Ибрахим – мувалля хиляфетен в шериатския съд на каза Ивраджа , в което се съобщава, че чорбаджиите подписали махзара на местния владика за отделянето на Врачанската околия от Видинската областсе отказват от подписите си.
Отляво на туграта е изрисувана винетка във форма на обърната надолу буква "п", в основата на която е очертан купол на джамия, украсен със стилизирани цветя в различни цветове, а под купола правоъгълник, в средата на който на бял фон с черно мастило е изписано "да се действа, както е заповядано" (Недков, с. 23).
Постъпва като дарение в Народната библиотека от изпълнителите на завещанието на екзарх Антим І с \ писмо от 4 март 1889 г. Пълният превод на текста на султанския диплом е публикуван от проф. д-р Борис Недков във в. "Изгрев", бр. 738 от 14 март 1947 г.
На гърба на документа - хюджет на кадията на град Мосул ес-Сеййид Аталлах ел-Хусейни от 1-10 мухаррем 1082 (10-20 май 1671). Удостоверява, че въпросната сума е получена напълно и изцяло от окръжния управител (мутасарръф) на еялет Мосул Хyрмуш Мехмед Паша.
На л. 2 от тази архивна единица е изложение (арз) от Хюсейин, началник на войниците азаб, охраняващи крепостта Мосул. Докладва, че Хюсейин Мустафа по собствено желание се отказва от заеманата до момента длъжност. По въпроса е направена справка в Министерство на финансите на 3 реджеб 1131(22.05.1719) г.
Третира въпроса за осигуряване прехраната на войската, охраняваща крепостта Хамадан и по-точно - определяне цената на хляба, който се пече за войската, и закупуване на агнешко месо - по 5 пари за окка.
Документите са без дата; датирани са според годините на управление на Великия везир - между 12.11.1712-06.04.1713 г. Налице е печат от 1118/1706-1707 г.
Документацията включва: 2 преписа на султански фермани от 25 ребиюлеввел 1114/20.08.1702; и 25 ребиюлахър 1114/18.09.1702 г., издадени в Одрин, на гърба на които са изписани два кадийски хюджета; 2 документа - хуруф от 23 джемазиюлеввел 1114/15.10.1702 г. на Ахмед - мюбашир и телхис на Великия везир след направена справка във Финансовото министерство на 21 джемазиюлахър 1115/02.10.1703 г.\ Каталог на изложба - Кендерова, Ст. и Иванова, З. Иран и неговата история във фонда на Българската национална библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Каталог на изложба.София, януари 2013, № 19.
архивната единица включва шест листа: , л. 1а и 4-6 са бели. Регистърът обхваща периода от 29 шеввал 995/02 октомври 1587-27 джемазиюлеввел 996/24 април 1588. Вж и документ със сигнатура ОАК 167/13.
![Преписка относно отпускане на средства за издръжка и провизии за месец март 1266 г. на водачите на емигрантите [унгарци и поляци], които пътуват за Кютахия.](https://digilib.bg/files/large/c1244cf19ee85a905b45979c95b93bb277bbb2a6.jpg)
![Мектуб за разпит на Стефанаки [Савов] от Враца и изпращането му в София](https://digilib.bg/files/large/8271ca413af9d2bdf4b5e3af9f8cc01ef19bd051.jpg)
