Подколекцията „Албуми“ съдържа издания от различни области на знанието — история, архитектура, хералдика, нумизматика, художествени занаяти, странознание и други, като най-значителен дял заемат изданията, посветени на изобразителното изкуство. В колекцията са представени монографии на български и чуждестранни художници, както и издания на музеи, галерии и културни институции. Съхраняваните албуми имат научна, документална и художествена стойност и отразяват развитието на визуалната култура и художествените практики.
13 пехотен рилски полк е създаден през 1886 г. на основата на Втори пехотен струмски полк, който е разформирован заради участието си в преврата срещу княз Александър Батенберг.
Предговорът е на български и на френски. 12 листа липсват. Изданието съпътствува юбилейните чевствувания и изложбата на художника в Берлин по случай неговата петдесетгодишнина. В каталога с репродукции са включени портрети както на членове на българското царско семейство, така и на членове на европейски кралски фамилии, известни актриси от епохата (Европа и САЩ) и др.
Вероятно това издание, което съдържа в едно тяло и двете части, е поръчано от пловдивския поет и хуморист Васил Павурджиев (1897 - 1948). От посвещението става ясно, че изданието е било предназначено за Стефан Танев, главен редактор и един от основателите на вестник "Утро" (1911 - 1944).
Манастирът е разположен близо до Дебър, Република Макединия и е известен с великолепния си дървен иконостас. Резбите в манастира са дело на Петре Филиповски-Гарката и неговите помощници. Там е един от центровете за подготовка на Илинденското въстание. Бигорски произлиза от камъка бигор, от който са скалите в района. Георги Трайчев Ангелов (1880-1936) e от Битоля, Вардарска Македония, официален фотограф на Народния музей в София, който придружава акад. Любомир Милетич по време на неговата обиколка в Западна Македония през 1916 г.
Кор. описание. Авт. отбелязани в прил. Луксозно изд. с кожени корици. Изд. е посветено на министъра на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов. На корицата отбелязани инициалите на министъра Ж. Б. Всяка от репрод. на шевици е монтирана на картон. Текст на български и френски език.
Гравюри с изгледи от различни български градове от епохата на турското робство, оформени като албум. В Националната библиотека албумът е постъпил през 1914 г. Адолф Фридрих Кунике е немско-австрийски литограф, чертожник и издател. Той е роден в Грайфсвалд през 1777 г. Бил е студент във Виенската академия за изящни изкуства. От 1808 до 1810 г. учи историческа живопис в Рим. През 1816 г. Кунике се среща с Алоис Сенефелдер в Мюнхен. Година по-късно открива свой собствен литографски институт във Виена. Той публикува предимно портрети и пейзажи. Неговият най-известен и най-мащабен труд е "Двеста шестдесет и четири изгледа на Дунав", проследяващи течението на река Дунав от извора й до вливането й в Черно море.
Албуми със сигнатура Гр 56 и Гр 2483, са едни и същи, но в единият липсва заглавна страница, а в другия липсва текста. Георги Трайчев Ангелов (1880-1936) е виден български фотограф, дългогодишен официален фотограф на Народния музей в София, придружавал акад. Любомир Милетич, акад. Стоян Романски, акад. Богдан Филов и др. изтъкнати български учени по научни обиколки и експедиции. Текст на български и на френски език.
Издаден е от Тодор Александров и Любомир Милетич с помощта на Георги Палашев, Христо Матов, А. Томалевски и Трайко Благоев. Голяма част от всичките 486 снимки са дело на Любомир Милетич, заснети при негова експедиция в Македония през 1916 година. Останалите са събрани от македонската емиграция в България. Картата на Македония е с М 1:1 500 000. Албумът e пространен фото-документален труд, отстояващ българския етнически характер и идеята за автономия на Македония.
Липсва заглавна страница. Оригиналът е с 41 листа литографии в това число и карти. Изданието е приложение към сборника "Очерки России". Книга I -V, 1838 - 1842, с автор Вадим В. Пассек.
Текст и на френски език Когато през 1892 г. се провежда първото Пловдивско изложение, Иван Карастоянов прави фотографска серия, която събира в албум с фотографии от Пловдив и го подарява на княз Фердинанд. В него се съдържат 30 уникални фотографии, запечатали духа на времето и атмосферата на първите български предприемачи.
Албумът е каталог на второто (есенно) издание, провело се от 17-ти до 27-ми септември 1925 г. В каталога е публикуван списък с участващите фирми, поместени са и редица снимки, свързани с фирмите-изложители.Идеята за провеждането на мострения панаир е на търговеца Стефан Обрешков. Създава се Комитет за панаира. Последният панаир е проведен през 1932 г. Пловдив откупува правата за провеждане на панаира през 1932 година.
Албум със снимки с текст на български и френски език. Предговорът на този богато илюстриран албум е написан от дееца на ВМРО Наум Томалевски от Крушево, а корицата и редакцията на книжката са дело на проф. Стефан Баджов, също родом от Крушево. Крушовското благотворително братство е създадено от емигранти от гр. Крушево в София през 1899 г. То съществува до 1950 г., когато е разтурено от комунистическата власт.
Албумно издание - папка. Съдържа 60 цветни репродукции от най-големите български живописци; с въведение от Николай Шмиргела, директор на Националната художествена галерия.
Димитър Карастоянов (1856-1919) е потомствен фотограф и един от първите български военни кореспонденти (1912-1913). Вероятно албумът е бил специално подвързан за Застахователно дружество "Балкан" в книговезницата "Т. Т. Драгиев" или е поръчан в книговезкото ателие от фотографа с финансовата помощ на Дружество "Балкан". Съдържа снимки на: Централната сграда на Застрахователно дружество "Балкан"; Царският дворец; Народното събрание; булевард "Цар Освободител"; Военно министерство; улица "Търговска"; Централна поща; Народна библиотека; Народна банка; Халите; площад "Александър І"; булевард "Дондуков"; Военният клуб; Градина "Александър"; площад "Св. Крал" с улица "Мария Луиза"; улица "Леге"; Руската легация; Орлов мост; Лъвов мост; Пазарът; Борисовата градина; Входът на Военното училище; Държавната печатница; Сградата на Военното училище; Първа Мъжка гимназия; Духовната семинария; Славянска беседа; Народен театър; Интериор на Земеделска банка; Обсерваторията; Катедрален храм "Александър Невски"; Катедрален храм "Св. Крал"; Руската църква; Синагогата; Археологическият музей; Интериор на Народния музей; Църквата "Св. София"; Паметникът " Цар Освободител"; Мавзолеят на Княз Александър Батемберг; Гробницата на Княз Александър І; Паметникът Каталей; Лекарският паметник; Паметникът Александър ІІ; Паметникът Васил Левски; Домът на Д. Яблански; Домът на Отто Биелигк; Вилата на министър Момчилов; Паметникът Цар Освободител