Композицията рамкира с арка изображението на българските просветители. Колоните, крепящи арката на места са обвити със свитъци, по които са написани мисли. Базите на тези колони са два медалиона, които представят няколко момента от житийни сцени: "Проповед към българския народ" и "Кръщението на цар Борис".
На литографията: Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иван Пеев, знаменосец на четата, Кольо Маринов, Иван Тошев, Станчо Николов, Стефан Панов, Христо Патрев, Кръстьо Минков, Калчо Георгиев, Стефан Орешков, Христо Милев.
На таблото: ген. лейтенант Скобелев, ген. Гурко, ген. Тотлебен, ген. Артур Адамович Непокойчицкий, ген. Лазарев и ил. "Императорът на посещение в една от военните болници в България".
На таблото: Николай Николаевич, главноком. Действащата руска армия на Балканския полуостров, ген. адютант Скобелев, ген. адютант Гурко, император Всеросийский Михаил Николаевич.
На таблото: Центърален портрет на княз Дондуков-Корсаков - от двете страни изобразени войник с венци на победите /„одинъ изъ рускихъ героев”/ и българката Райна от Казанлък, участвала в боевете на Шипка. В четири медальона образи на черногорския княз Николай, сръбския княз Милан, ген. М. Д. Скобелев и ген. Й. В. Гурко.
Лист от албумът на PARDOE, [Julia]. The Beauties of the Bosphorus; by Miss Pardoe, Author of "The City of the Sultan", illustrated in a Series of Views of Constantinople and its Environs, from original Drawings by W.H. Bartlett, London, George Virtue, 1838.
През 1858 г. немецът гравьор Георг Вених от проект по скица на Станислав Доспевски
издава във Виена литографския портрет на българския цар Иван Шишман. Изображението на
царя е поместено в кръгъл медальон, поставен в квадратна рамка.
Според Димитър Уста-Генчов този литографски модел е донесен от Самоков до Москва.
Изобразени са седем светци в цял ръст – петима епископи и двама монаси. В средата е изобразен св. Климент в анфас, а останалите фигури са разположени симетрично от двете страни. Над ореола на всеки светец е поставено число, а в горната част на иконата са изписани имената на светците, съответстващи на съответното число: 1. Св Квріллъ Солун; 2. С. Методий Солун; 3. С. Климен п. Охр.; 4. С. Наумъ Охридс; 5. С. Савва Охрид; 6. прпод. Гораздъ; 7. прпод. Ангеларий Германский.
Литографията е елипсовидна и съдържа седем медальона с ликовете на – Г.С. Раковски, Ангел Кънчев, Цвятко Павлов, Никола Войводов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър Ясенов и Ванка (Иван) П. Христов. Това са ярки постижения на графичния портрет и носят максимална прилика с реалните образи.
На литографията има ръчно добавеният пояснителен текст в долния десен ъгъл: „Никому не дозволено да препечатва N.K.P.“. Инициалите „N.K.P.“ се отнасят към Недялко Пандурски. Известен търговец и разпространител на литографии през Възраждането. Част от литографията е и акростиха „Блгарскому лву“.
Съдържа: 1. Непознатий отсекал Симеону оприличената глава от Белерофоновъте статуя и я хвърля в огъня ; 2. Цару Петру се показало нощем видение, което било сянката на баща му Симеона ; 3. Баба Тула обаяла гълъбови сърдца и ги подава Самоилу да ги носи при него си за матия ; 4. Райна припаднало в църквъ, след като оттласнъла Самуила и говорил народу
Риломанастирска двуезична щампа, поръчана за гравиране в Русия с паричните средства на братя Мустакови от Габрово. Изпълнена на гръцки и църковно-славянски език.
Биографите на х. Найден Йоанович поставят началото на неговата книжовна дейност в периода 1839-1840г., когато намираме името му сред спомоществувателите на няколко книги. Първото негово издание “Книга , наричаемая митарства” е отпечатано през 1843 г. в
Щампата е препечатка на щампа от 1746 г. Гравирана е от Г. Стоянович и Г. А. Милер с иждивението на земунския жител Теодор. В долния ляв ъгъл е гравиран образът на Сръбския патриарх Арсений
Щампата е поръчана от рилския монах Калистрат в ателието на Наймайер в Беч (Виена) и щампана от монаха в щампарницата на Рилския манастир и е различна от Гр IV 501.
Риломанастирска щампа, работена вероятно в Пеща, където са правени и другите щампи на хаджи Исай. Образът на светеца е в цял ръст, а наоколо са изобразени архитектурни постройки
Йеромонах Макарий папа Йовков, монах вероятно от Софийско, е изработил щампата под влияние на подобна гравюра от Анастас Карастоянов. На отделни места гравировката е подсилена със суха игла поради изхабяване на плочата. Личи, че гравьорът не е познавал и
Риломанастирска щампа, гравирана и заплатена от хаджи Исай. Образът на светеца е даден до колене, извърнат на ляво и е поставен в пищна рамка. Наоколо, заградени в правоъгълни полета, се редуват сцени из житието на светеца, а отдолу е сцената с посрещане
Риломанастирска щампа с бароково обрамчване и житийни сцени. Медната плоча на тази щампа се съхранява в Риломанастирския музей. Образът на пустинника е допълнително гравиран от Тома Сидер от Крушево (Македония). Информацията е взета от Евтим Томов "Бълга
Светогорска гравьорска школа. Щампата е създадена с иждивението на йеромонах Теодосий и йеродякон Методий Ксиропотамски. Двуезичен надпис на гръцки и църковно-славянски език
![[План на Цариград]](https://digilib.bg/files/large/f58722b0e8682173a4c0bba573c545e3cafdf4a3.jpg)
![Български книжници [Кирил и Методий]](https://digilib.bg/files/large/e042da501efc32311dd81c3a6366577cd115db9a.jpg)
![[Гербове от Третото българско царство]](https://digilib.bg/files/large/0da257d24fca364e8073dab0d044c05850497002.jpg)
![Манастир Студеница [Сърбия]](https://digilib.bg/files/large/c8538e75b1d271abf9e0ddf5ebcc86bbe052dd4b.jpg)
