Подколекцията „Карти“ включва български и чуждестранни картографски издания с историческо, географско, политическо, етнографско, военно, стопанско и тематично съдържание. В нея се съхраняват карти на света, континенти, държави, области, населени места, природни обекти и транспортни мрежи, създадени в различни исторически периоди. Колекцията отразява развитието на картографската наука, географските представи и печатните техники, като предоставя ценен извор за изследване на историческата география, политическите промени и културно-историческите процеси.
Историко-географска карта, отразяваща въстанията, политическите и етническите граници на България, Санстефанския договор, Берлинския договор и последствията от Ньойския договор (1878–1919)
Картата обхваща териториите на Македония, Родопите, Тракия и части от Беломорието, като съдържа детайлно нанесени цветни линии (сини и червени) и зони (очертани в кръгове), които илюстрират специфични демографски движения, етнически граници или военни позиции. В долния ляв ъгъл ясно се виждат надписите за Адриатическо море и съседните акватории
Картата съдържа портрети на общо 30 исторически личности, изиграли важна роля в британската история и култура (включително Уилям Шекспир, Исак Нютон, кралица Елизабет I и др.)Има също и гербове на големи градове и исторически региони
Картата обхваща детайлно щатите Калифорния, Невада, Юта, Аризона, Ню Мексико, Колорадо, както и съседни части от Уайоминг, Небраска, Канзас, Оклахома и Тексас
Туристическа и железопътна карта на Японската империя от средата на 30-те години на XX век, съставена изцяло на английски език за нуждите на чуждестранните посетители. Основна карта: Островите Хоншу, Шикоку и Кюшу (Honshū, Shikoku & Kyūshū)
Изображението представлява подробна художествена и картографска реконструкция на Древния Рим от птичи поглед. Картата показва класическа Римска архитектура, съчетавайки исторически данни с художествена възстановка. Ясно се виждат емблематични паметници като Колизеума (Amphitheatrum), Циркус Максимус (Circus Maximus), Пантеона, Мавзолея на Адриан (днешен Сант Анджело) и река Тибър
Картата показва изключително детайлен планински релеф на региона около град Мутие (Moûtiers), разположен в департамент Савоя, регион Оверн-Рона-Алпи в Югоизточна Франция
Картата изобразява териториите на Северна България (Мизия) и Южна България (Румелия/Тракия), както и части от Влахия и Черно море, според тогавашните географски представи в Западна Европа за Османската империя през XVIII век
Картата изобразява цяла Гърция от Босна и Хърватия на изток през България и Румъния до Черно море и на юг през Македония, Албания и Пелопенес до остров Кандия или Крит. Включва части от Анадола (Турция) и Италия. Публикувана е през 1757 г. в Atlas Universal на баща и син - De Vaugondy
Картата изобразява териториите по поречието на река Рейн в днешна Западна Германия (около градовете Кьолн, Дюселдорф и Бон), простирайки се на запад до границите с днешна Нидерландия и Белгия
Картата е една от първите в историята, която показва Балканите, Дунав и българските земи с реални астрономически и географски измервания, а не на базата на стари и неточни ренесансови преписи. Коригирана според наблюденията на граф Марсили
Картата изобразява Апенинския полуостров (Италия) и съседните острови Корсика, Сардиния и Сицилия, като обхваща и части от Балканското крайбрежие. Това е една от фундаменталните карти на Дьо Лил, която коренно променя географските представи за формата на Апенинския полуостров и стеснява дотогавашните преувеличени мащаби на Средиземно море
Историческа гравюра с птичи поглед, документираща военните действия по време на Дългата война (1593 – 1606 г.) между Хабсбургската и Османската империя
Картата показва етническия състав на населението в Македония в края на XIX век. Зеленият цвят, който доминира в по-голямата част от територията, обозначава българското население. Другите цветове разграничават турци, гърци, албанци, власи и др.
Военно-политическа карта, съставена непосредствено след включването на Кралство Италия в Първата световна война през май 1915 г. на страната на Антантата. Картографирана е изцяло Северна Италия, граничните зони с Австро-Унгария (Алпийския и Изонския фронт) и Швейцария, както и Адриатическо море (Adriatisches Meer) с Венецианския залив
Военно-стратегическа карта. Картата обхваща целия Кавказки регион (днешното Ислямско предкавказие в Русия, Грузия, Армения и Азербайджан), заключен между Черно море (Schwarzes Meer / Mer Noire) на запад и Каспийско море (Caspienne) на изток. На юг детайлно са представени граничните зони на Североизточна Анатолия (Османска империя) и Северозападна Персия (Иран)
Световна карта (в Меркаторова проекция), проследяваща трансатлантическите и глобалните морски маршрути. Картата е служила като мащабен рекламен плакат в офиса на Братя Герганови в София за привличане на български емигранти и търговци. В долния ляв ъгъл изрично е упоменато: „Продажба на билети за отиване и връщане отъ Америка и Австралия“
Начален меридиан: Феро; Мащаб, изчислен от разстоянието по ширина.; Релеф показан картинно.; Показва реки, малки и големи градове, политически разделения и части от земи около Средиземно море; Декоративен картуш в горния десен ъгъл обгражда заглавието.
Историческа карта на Южна Америка, изработена от великия фламандски картограф Герард Меркатор (Gerardus Mercator) и по-късно издадена и допълнена в атласите на Йодокус Хондиус (Jodocus Hondius)
Картата е част е от знаменития труд на Ортелиус "Theatrum Orbis Terrarum" (Театър на света), който се счита за първия съвременен географски атлас в историята.
Покрива териториите на Югоизточна Азия, Индия, Китай, Япония, Филипините, Индонезийския архипелаг (известен тогава като Островите на подправките), Нова Гвинея и малка част от западното крайбрежие на Северна Америка (Калифорния)
Историческа карта, изобразяваща териториалното разширение на Сръбското царство по времето на цар Стефан Душан.
Тя е публикувана като илюстративно приложение в българския научен труд „Западните краища на Българската земя“ (София, 1915 г.) от Проф. Анастас Иширков – виден български географ, етнограф и академик
Първоизточник на оригиналната карта: Изследванията и историческите атласи на сръбския историк Станое Станоевич.
Картата е публикувана в книгата: „Западните краища на Българската земя (Бележки и материали)“ (София, 1915 г.)
Това е първата модерна сръбска етнографска карта, „Земи, в които живеят сърбите“, съставена от възрожденеца Димитрие Давидович. Картата служи като географска основа за ранната сръбска национална доктрина
Картата „Сърбия и земите, в които се говори сръбски, с някои части от пограничните земи“ е съставена е от френския професор по география и статистика Констант Дежарден, но по изрични указания и материали на сръбски автори
Съставена по данни на Министерството на Войната до 1 Октомври 1914 год.
Картата отразява териториалното разширение и новите граници на Царство България след Междусъюзническата война (Букурещкия договор от 1913 г.) и в навечерието на Първата световна война.
(Приложение към Заповед по военното ведомство № 433) 1914 г.
Тази карта на Северна Европа показва границите на Полша и Русия към 1 юни 1954 г. Тя също така отбелязва американски, британски и руски окупационни зони в Германия
Историческа руска военна карта на Ляодунския полуостров, разположен в днешна Североизточна Азия-Китай, издадена непосредствено след края на Руско-японската война (1904–1905 г.)
Картата е част от официална поредица, Карти Военно - Исторической Комиссии (Карти на Военно-историческата комисия).
Номер в архивната серия: Сборникъ Русско-Японской войны, № 2 (Сборник за Руско-японската война, № 2)
Това е историческа руска ръкописна военна карта на Сирия и Палестина от първата половина на XIX век. Изработена от руски офицери от Генералния щаб изпратени на разузнавателна мисия в Близкия Изток
Историческа военна карта, показваща операциите на Втора българска армия по време на Първата световна война. Тя проследява настъплението и бойните действия на южния фронт (главно в региона на Македония и Поморавието) срещу сръбските сили и техните съюзници. Октомври – Декември 1915 г. (Началото на българското участие в Първата световна война и разгромът на Сърбия)
Румънските провинции и техните основни исторически граници, железници, политическа администрация, навигация, през 1919 г.Тази карта е изготвена за представяне на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.).
Картата показва границите на Царство България след Ньойския мирен договор от 1919 г. (преди възвръщането на Южна Добруджа през 1940 г.). На нея детайлно са нанесени релефът, хидрографията, селищната мрежа и административното деление на окръзи, както и съседните балкански държави с излаз на Черно, Мраморно и Егейско (Бяло) море
Административна и политическа карта на Балканите, очертаваща границите на Османската империя, Княжество България, Източна Румелия, Кралство Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора през XIX век.
Подробна топографска, административна и пътна карта на България. Очертава държавните граници с Кралство Румъния на север, Кралство Сърбия на запад, Кралство Гърция на юг и Османската империя на югоизток. Включва детайлна легенда долу вляво за видовете пътища, железопътни линии и селища.
Специализирана транспортна и инфраструктурна карта, фокусирана върху гъстата железопътна мрежа, държавни и частни линии,основните жп възли, корабоплавателните канали, морските маршрути, както и пощенските и телеграфни връзки в Централна Европа
Картата включва детайлни планове на Древна Атина, Древен Рим и териториалния обхват на Римската империя,Централното и Източното Средиземноморие,Италия, Гърция, Балканския полуостров, Мала Азия и Северна Африка.
Протестна пропагандна карта срещу териториалните клаузи на Ньойския мирен договор (1919 г.). Тя илюстрира мащаба на българската национална катастрофа, като се фокусира върху бежанските потоци от откъснатите територии и съдбата на българите, останали извън границите на Царството.
В центъра на картата е отбелязана бройката от над 600 000 бежанци, потърсили убежище в Царството, а в текстовите полета встрани са изведени подробни историко-географски и демографски данни за всяка от „поробените земи“
Официална административна и географска карта на железопътната инфраструктура в Царство България през междувоенния период. Илюстрира състоянието на железопътната мрежа, гарите и ключовите транспортни възли
Географска и военно-административна карта, издадена в България по време на Първата световна война, за да задоволи засиления интерес на българската общественост към събитията на Източния фронт. Тя обхваща обширната територия на тогавашната Руска империя
Специализирана хидротехническа и водостопанска план-карта. Тя отразява мащабната държавна стратегия и планираните инфраструктурни обекти по водите (корекции на реки, отводнителни и напоителни системи, язовири и диги) в рамките на тогавашния Петгодишен стопански план
Военновременна притурка на вестник "Вечерна поща", издадена за българската общественост с цел проследяване на бойните действия в Руско-японската война. Картата детайлно илюстрира театъра на бойните действия по суша и море
Военновременна карта, издадена в Царство България за следене на бойните действия на Синайския и Палестинския фронт по време на Първата световна война включително нападението срещу Суецкия канал
Изобразена е Велика Тартария, историко-географски регион, обхващащ огромни части от Азия, включително Сибир, Централна Азия Туркестан, Монголия и Манджурия
