Подколекцията „Карти“ включва български и чуждестранни картографски издания с историческо, географско, политическо, етнографско, военно, стопанско и тематично съдържание. В нея се съхраняват карти на света, континенти, държави, области, населени места, природни обекти и транспортни мрежи, създадени в различни исторически периоди. Колекцията отразява развитието на картографската наука, географските представи и печатните техники, като предоставя ценен извор за изследване на историческата география, политическите промени и културно-историческите процеси.
Картата е базирана на оригинални снимки от Военно-географския институт във Виена.
Високопланинска цветна топографска карта с детайлно изчертани хоризонтали, скални релефи и ледникови зони (в бяло-син цвят)
Историческа карта на военния театър в Унгария и Балканския полуостров по време на войните между Свещената лига/Хабсбургската империя и Османската империя
Показва политически и административни граници, водни пътища, канали, забележителности, езера и планини. Включва декоративен картуш за заглавие. Релефът е показан картинно
Картата изобразява Балканския полуостров (Европейска Турция), Гърция, части от Италия, Унгария, Черно и Средиземно море. Тя е ценен източник за историческата картография, като ясно показва българските земи с надписа BULGARIA в централната и източната част на Балканите
Специализирана българска военна карта, издадена като приложение към военно-историческо изследване или учебник. Картата показва разпределението на османските въоръжени сили по корпуси и инспекции
Подробна немска карта на централните и западните Балкани. Включва териториите на Сърбия, Черна гора, Босна, Албания, Северозападна Гърция и Западна България
Обхваща териториите на Египет, Судан, Червено море, Османската империя, Месопотамия и Персия. Картите включват специфични легенди за Багдадската железница (Bagdadbahn) и териториалното деление на Турското царство (Türkisches Reich)
Картата е създадена, за да илюстрира мащаба и локациите на потопените съюзнически кораби от германските подводници (U-boote). Всяка една малка червена точка в акваторията около Великобритания, Ирландия, Франция и в Средиземно море представлява реално торпилиран или потопен плавателен съд. Картата ясно отразява състоянието на коалициите и блокадните зони към 1917–1918 г.
Илюстрована карта на света в две полукълба (Mappemonde). Горната и долната част на листа са заети от цветни фризове с етнографски фигури, представящи расите и костюмите на хората от петте континента (Европа, Азия, Африка, Америка, Океания). В четирите ъгъла и в средата около полукълбата са вмъкнати миниатюри с географски пейзажи
Подробна политико-географска карта на Австро-Унгарската монархия с детайлно оцветени административни граници на коронните земи (Бохемия, Галиция, Далмация, Унгария и др.)
Научно-популярна хронологична инфографика за историята на България от 679 до 1917 г. Горният фриз изобразява българските ханове, царе и князе върху класически колони с различна височина, подредени хронологично (от хан Аспарух до цар Фердинанд I). Долната половина съдържа три карти на Балканите със съпътстващи исторически справки на немски език, представящи границите на България през IX-X в., XIII в. и XX в. (към 1917 г.)
Специализирана геоложка карта на Източните и Централните Балкани, включваща Княжество България, Източна Румелия, Източна Сърбия, части от Румъния (Добруджа) и Европейска Турция (Тракия и Македония)
Картата е съставена като научно и документално помагало, за да илюстрира динамичните промени в държавните граници на България от Берлинския конгрес до следвоенното уреждане на границите след Първата световна война
Изработена е въз основа на подробни статистически данни, събирани лично от географа Васил Кънчов. Картата визуално разграничава населените места и райони с българско, турско, гръцко, албанско, влашко и друго население в края на XIX век
Картата представя териториалното разпределение на основните народности (българи/славяни, турци, гърци, албанци и власи) във вилаетите на Османската империя непосредствено след Илинденското въстание
Официална техническа и тарифна схематична карта на железопътната и корабоплавателната мрежа в България, отразяваща състоянието на транспортната система непосредствено след Втората световна война
Картата представя точното разположение на гарнизоните, дивизионните щабове, пехотните, конните и артилерийските полкове на армиите на България, Румъния, Сърбия и Османската империя (Европейска Турция) в края на XIX век
Картата представлява т.нар. цианотипие (синьо копие) – специфична ранна фотографска технология за репродуциране на чертежи и планове, известна на английски като blueprint. Тя илюстрира териториалния обхват, пътната мрежа и административно-техническото деление на Софийския технически окръг
Историческа етнографска карта на южнославянските земи, препечатана в София като приложение към вестник „L'Echo de Bulgarie“. Картата е точно копие на британската етнографска карта на Макензи и Ърби от 1867 г.
Картата представя териториалното разпределение на основните народности (българи/славяни, турци, гърци, албанци и власи) във вилаетите на Османската империя непосредствено след Илинденското въстание
Карта на южнославянските страни има колосална историческа и дипломатическа стойност, тъй като представя пред англоезичния свят обективен поглед върху преобладаващия български етнически елемент в Македония, Поморавието и Мизия в навечерието на Освобождението на България
Картата е изработена от Военно-картографския институт в София в периода 1941–1946 г., непосредствено след връщането на областта към България. Отразява с изключителна точност релефа, черните и шосейните пътища, горската растителност и автентичната местна топонимия на селата и махалите
Картата служи за финално анализиране, чертане на изобарите (линиите на равно атмосферно налягане) и определяне на баричните центрове (циклони и антициклони)
На гърба на картата има любопитни факти за страната, климата, местата за настаняване на посетители, информационни схеми и текстове за транспортните връзки, правила за визи, паспортен контрол, валута
Карта на действията на българската армия в Балканската война 1912–1913. Червени символи маркират местата на големи сражения, укрепени пунктове, обсади или ключови дислокации на българските войски по време на боевете
Граници на българските териториални претенции в Македония, признати от българо-сръбския съюзен договор от март 1912 г.). Това е споразумението, което определя безспорната българска зона и спорната зона, която е трябвало да бъде арбитрирана от руския император
Границите на българската държава според решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876–1877 г.). Това е проектът на Великите сили, който доказва международното признание на българските етнически граници преди Руско-турската война
Картата е изработена въз основа на по-ранни проучвания и картографски данни от Гийом Лежан (Guillaume Lejean), Феликс Каниц (Felix Kanitz) и Карл фон Черниг (Karl von Czoernig). Тя отразява виждането на френската и европейската географска наука за границите на българския етнос
Картата изобразява Българската екзархия в нейните граници между 1870 и 1912 година. Показва териториалния обхват на българските епархии, преминали под ведомството на автономната Българска екзархия след султанския ферман от 1870 г. и последвалите плебисцити в Македония
Тази етнографска карта изобразява разпределението на българското население в Южнославянските земи според британските пътешественички Макензи и Ърби през 1867 г.
Тази сръбска карта от 1853 г., съставена от професора от Белградския лицей Константин Дежарден, очертава границите на областите, в които се говори сръбски език
Картата "Територии, населени със сърби" (в превод), представлява допълнение към книгата: "История на сръбския народ", редактирана от Димитри Давидович и преведена на френски от Алфред Винерон, Белград 1848 г.
Етнографската карта на Европа, е представена пред международната общественост и Парижката мирна конференция, за да послужи като научен аргумент при преначертаването на границите на Европа след разпадането на Руската, Австро-Унгарската и Османската империи
Картата обхваща Централна, Източна и Югоизточна Европа, издадена в годината на избухването на Кримската война (1853–1856 г.) и целта е била да информира британското общество за географския обхват на конфликта между съюзниците (Великобритания, Франция, Османската империя, Сардиния) и Руската империя
Картата е замислена като изчерпателен информационен лист за британското общество, съчетаващ голямо географско пано, статистически таблици, списъци на военния флот и детайлни стратегически планове (вложки) на основните театри на военните действия
Поредица от стратегически планове, които реконструират сблъсъка между Руската императорска армия и войските на Централните сили (Германия и Австро-Унгария) в Източна Прусия и Полша
Този картографски проект е разработен в навечерието и в самото начало на Балканската война (1912–1913 г.). Той е служил за оперативно планиране и тактическо разузнаване на Българската армия при подготовката и успешното провеждане на историческата Обсада и превземане на Одринската крепост през март 1913 г.
Документите са отпечатани по време на Първата световна война (около 1916–1918 г.) за нуждите на австро-унгарското и българското командване на Солунския фронт
Етнографска и погранична карта от 1897 година, съставена от германски географ Хайнрих Киперт. Издадена е в Берлин в непосредствено след Гръцко-турската война от 1897 г. (известна още като Тридесетдневната война), за да фиксира гръцката езикова граница
Официална щабна тактическа карта от есенните големи военни маневри на Българската армия през 1910 г., показваща разположението и движението на „Синята“ (отбранителна) и „Червената“ (настъпателна) армия на 17 септември
Пълният комплект се състои от 73 отделни картни листа. Те покриват детайлно цялата тогавашна географска област Румелия (европейските владения на Османската империя преди Балканските войни). В съвременни граници това включва териториите на България, Гърция, Албания, Северна Македония, Косово и Европейска Турция
Официална българска военно-стратегическа картографска поредица. Проектирана за нуждите на висшето командване на Българската армия при планиране на мащабни военни операции
Пропагандна сръбска етнографска карта от края на XIX в., опитваща се научно да аргументира и докаже предполагаем „сръбски характер“ на славянското население в географската област Македония