Подколекцията „Карти“ включва български и чуждестранни картографски издания с историческо, географско, политическо, етнографско, военно, стопанско и тематично съдържание. В нея се съхраняват карти на света, континенти, държави, области, населени места, природни обекти и транспортни мрежи, създадени в различни исторически периоди. Колекцията отразява развитието на картографската наука, географските представи и печатните техники, като предоставя ценен извор за изследване на историческата география, политическите промени и културно-историческите процеси.
Картата проследява бойните действия и придвижването на българската Конна дивизия под командването на генерал Иван Колев по време на Първата световна война в района на Добруджа
Това фотокопие е на карта съставена от фламандския географ и картограф Герардус Меркатор и е от неговото издание "Italiae, Sclovoniae, et Graeciae tabula geographice" излязло в Дунсбург, Германия през 1589 г.
Оригиналната карта е от 1589 г.
Това фотокопие е на карта, поместена в изданията на ''Parergon'' на Ортелиус между 1590 и 1620 г. като част от ''Theatrum orbis terrarum''
Части от преиздадената в България руска триверстова карта / Кр 702 /
Картите представляват официалната преработка на руската триверстова карта, направена от българските военни топографи след Освобождението, като запазва оригиналния руски тактически мащаб от 1:126 000, но въвежда изцяло българска топонимия и знакова система.
Картата е имперска руска версия на документа. Оригиналът е
изработен от френския картограф и професор Констант Дежарден (Constant Desjardins), погрешно изписван в някои руски източници като Азенс Циркоф поради грешно разчитане на ръкописни бележки и издадена в Белград през 1853 г.
При прерисуването и литографирането в Русия, те умишлено или поради грешка слагат задна дата (1848 г. – годината на големите революции в Европа) и град Санкт Петербург. При този процес те дотолкова изкривяват ръкописния подпис на Constant Desjardins, че в текстовия блок официално изписват „Azence Cirkoff“.
Релеф с хоризонтали.
Тази историческа карта документира битката при река Ялу, състояла се на 1 май 1904 г., която е първото голямо сухопътно сражение по време на Руско-японската война (1904–1905 г.)
Две карти, които отразяват развитата железопътна и параходна мрежа в Европа и Централните сили от края на XIX век или самото начало на XX век (около 1890–1910 г.).
Документът e от периода на Балканските войни (1912–1913 г.) и по-конкретно около Лондонската посланическа конференция (1912–1913 г.), на която се договаря признаването и чертането на границите на новопровъзгласената независима държава Албания
Документът отразява геополитическата ситуация в региона по време на сблъсъците между Хабсбургската и Османската империя (периода между договорите от Карловиц и Пожаревац). На нея подробно са отбелязани историко-географските области на Балканите, сред които изпъква България (Bulgaria), разделена условно на Горна и Долна, Тракия (Romania), Македония (Macedonia), Сърбия (Servia) и Албания (Albania). В долния ляв ъгъл е разположен богат, ръчно оцветен бароков картуш с алегорични фигури на речни божества (символизиращи р. Дунав) и войнствени мотиви
В горната централна част на картата, в лавров венец, са разположени четири медальона с портрети на владетелите на държавите от Балканския съюз, насочен срещу Османската империя:
Цар Фердинанд I – монарх на Царство България (в най-горния централен медальон).
Крал Петър I Караджорджевич – крал на Сърбия (вляво).
Крал Георгиос I – крал на Гърция (вдясно).
Крал Никола I Петрович-Негош – крал на Черна гора (в долния медальон)
Цветна хромолитография със стенна карта и портрети на царското семейство и български генерали.
В долната част е поместена батална илюстрация с българска артилерия на бойното поле.