Подколекцията „Карти“ включва български и чуждестранни картографски издания с историческо, географско, политическо, етнографско, военно, стопанско и тематично съдържание. В нея се съхраняват карти на света, континенти, държави, области, населени места, природни обекти и транспортни мрежи, създадени в различни исторически периоди. Колекцията отразява развитието на картографската наука, географските представи и печатните техники, като предоставя ценен извор за изследване на историческата география, политическите промени и културно-историческите процеси.
Историческа карта на Европейска Турция (Османската империя на Балканите), обхващаща териториите на Гърция (Морея), Егейско море (Archipel / Mer Egee), части от Южна Албания и Македония. Картата е извадена от амстердамското издание на географските трудове на Никола Сансон (баща и син) от 1699 г.
Историческа карта в четири пана, част от атлас, показваща политическите промени в Югоизточна Европа (Балканите) през Средновековието в четири ключови хронологични точки: 910, 1000, 1180 и 1210 г. Картата ясно проследява границите на Първото и Второто българско царство (Bulgarian Kingdom), Византийската империя (Eastern Empire / New Empire) и Унгарското кралство (Magyar Kingdom)
Лист от руски учебен географски атлас от 1893 г., съдържащ две карти. Лявата показва Франция с нейните департаменти, големи градове и вложка на о. Корсика. Дясната показва Нидерландия (Холандия) и Бельгия с деление на провинции. Границите на държавите са подчертани с червен литографски контур
Ренесансова венецианска карта на територията на Албания и крайбрежието на Адриатическо и Йонийско море от периода на Венецианско-турските войни през XVI век. Показва основните укрепени градове под венециански и османски контрол (Шкодър, Дуръс, Вльора, Круя, Улцин, Химара). Картата е богато илюстрирана с планини, гори, архитектурни силуети на крепости и военни галери в морето
Френскоезична сравнителна историко-етнографска карта, илюстрираща западните граници на българския етнос и държавна територия на Балканите (Поморавието, Македония и Нишко). Картата графично съпоставя изследванията на водещи европейски, сръбски и руски картографи от XIX век (Шафарик, Буе, Давидович, Дежарден, Фон Хан, Лежан, Киперт и др.), както и международно признатите политически граници на Българската екзархия, Цариградската конференция и Санстефанския договор. Целта на документа е да докаже историческия и обективен български характер на тези региони
Френска географска и военноисторическа карта на остров Мадагаскар, отпечатана като приложение към популярното френско географско списание „Le Tour du Monde“ в края на XIX век. Картата показва подробния релеф на острова, хидрографската мрежа и крайбрежните селища
административна карта от 1828–1929 г., отразяваща спасителните и строителните дейности на държавата и ДИПОЗЕ непосредствено след голямото Чирпанско (Южнобългарско) земетресение от април 1928 г. Картата дава точна локализация на засегнатите населени места в Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръг, като регистрира построяването на общо 13 944 аварийни жилищни бараки за останалото без дом население
Френска медна гравюра на Никола дьо Фер от края на XVII век, представяща стратегическия пролив Дарданели в перспектива от птичи поглед. Композицията акцентира върху новите османски крепости Седюлбахир (Chateau Neuf d'Europe) и Кумкале (Chateau Neuf d'Asie), издигнати по време на венецианско-турските войни за защита на подстъпите към столицата Константинопол, чийто силует се вижда в далечината. Долу вдясно са отбелязани и античните руини на Троя край река Симоис
Картата визуално документира мащабното развитие на кооперативното движение в Царство България през 20-те години на ХХ век. Всяка точка бележи локализацията на конкретна селска или градска кооперация (предимно от типа Райфайзен), финансирана от банката. Картата ясно отразява държавните граници след Първата световна война и съдържа исторически надписи за отнетите български територии
Историческа българска физикогеографска и административна карта на Царство България в нейните разширени граници след Балканските войни (1912–1913 г.). Картата детайлно отразява придобитите територии в Пиринска Македония, Родопите и Западна Тракия с излаз на Бяло (Егейско) море, както и загубата на Южна Добруджа
Картата представя глобалния релеф на планетата Земя чрез традиционна цветна хипсометрична скала. Показва разпределението на континентите, океаните, големите планински вериги и речни системи
Документът отразява геополитическото статукво на Балканите, наложено от Берлинския договор от юли 1878 г. С червен контур са отбелязани границите на Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Кралство Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и оставащите под директна османска власт територии (Македония, Албания, Тракия)
Историческа административна и статистическа карта на България от 1928–1929 г., изготвена от държавната дирекция ДИПОЗЕ под ръководството на инж. К. Шаранков. Картата прецизно дефинира териториалния обхват на разрушенията от Южнобългарското земетресение през април 1928 г. Чрез двустепенна зелена скала (легенда) са кодирани най-тежко пострадалите райони в Южна България, където ведомството провежда аварийни акции за подпомагане и изграждане на временни бежански бараки
Картата детайлно отразява театъра на военните действия между река Дунав и Черно море, включително стратегическата железопътна линия Черна вода – Кюстенджа и Траяновия вал
Картата съчетава физически релеф с държавни граници (например териториалното разделение на Нова Гвинея и колониалните владения в Океания) и е служила като основно учебно помагало в българските училища в навечерието на Втората световна война.
Чрез точков метод се визуализира местоположението и гъстотата на кредитните, консумативните, производствените и други видове кооперации в страната след Първата световна война
Учебна контурна карта на Централна Европа с нанесена градусна мрежа и основни политически граници на империите от периода преди Първата световна война. Предназначена за практическа работа по география в българските училища
Учебна контурна карта на Австралия, Нова Зеландия и Океания от 1910 г. с нанесена градусна мрежа и административно деление на австралийските щати, предназначена за ученици в Царство България
Учебна и научно-популярна геоложка карта на Царство България в мащаб 1:2 000 000. Изработена от д-р Стефан Бончев, тя показва разпределението на геоложките епохи, скалните масиви (магмени, седиментни, метаморфни) и известните тогава рудни находища в страната
Историческа административно-политическа карта на Царство България, показваща границите на държавата и нейното административно деление на окръзи след Балканските войни (1913 г.), включително териториите с излаз на Бяло море (Беломорска Тракия)
Отразява държавните граници след Лондонския мирен договор от май 1913 г., включващи линията Мидия-Енос, Тракия, Македония и Южна Добруджа, преди териториалните загуби от Междусъюзническата война
Картата показва държавните граници на Балканите, установени след Ньойския мирен договор (1919 г.). Царство България е представено в силно окастрени граници — без Южна Добруджа (в пределите на Румъния), без Западните покрайнини и Струмишко (в Кралството на сърби, хървати и словенци) и без излаз на Бяло море (Западна Тракия е отбелязана извън пределите на страната)
Картата визуализира свързаността на София с останалите региони, включително градовете в Източна Румелия (след Съединението през 1885 г.) и Северна България
Основният фокус на картата са Чирпанските земетресения през април 1928 г. (едни от най-разрушителните в историята на България, с магнитуд до 7.0 по Рихтер). Тя има за цел да анализира движението на земните маси и сеизмичните вълни
Карта на Земята в Меркаторова проекция е издадена като приложение към научно-популярно географско произведение и показва класическото за епохата евроцентрично разпределение на света с тогавашните колониални и географски наименования на немски език
Картата е двуезична (на български и френски език) и показва изградената и планираната железопътна инфраструктура на Царство България в началото на XX век.
Границите на България са в рамките на т.нар. „Старо царство“ (след обявяването на Независимостта през 1908 г. и преди териториалните промени от 1913 г.)
Картата отразява специфичното геополитическо статукво на Балканите в периода след Берлинския конгрес и Съединението, когато Княжество България и Източна Румелия са вече обединени, но Македония и Одринска Тракия остават под османска власт
Картата обхваща Балканите, Мала Азия (Анадола), Близкия изток, Арабския полуостров, Египет и части от Източна Европа (Влахия, Молдова, Подолия) и Персия
Румънска учебна политическа карта на Европа от втората половина на XIX век (периода 1862–1873 г.), съставена по френския модел на Кортамбер (Cortambert) от К. Сведер (C. Sveder).
Картата служи като възпоменателен и документален мемориал, показващ местата по бойните полета на Балканските войни (1912–1913 г.) и Първата световна война (1915–1918 г.), където са загинали и погребани офицерите от 33-и випуск на Военното на Негово Величество Училище (ВНВУ)
Тази карта е съставена от македонските бежанци и емигранти в София с цел да запази паметта за родното им землище в географската област Боймия (днес в границите на Северна Македония и Гърция)
„Туринг клубът“, е официалната държавно-обществена организация в Народна република България, която през 50-те години на XX век се занимава с регулирането, подпомагането и развитието на международния и вътрешния автомобилен туризъм
Картата е от епохата на възникването на модерната сръбска държава. На 6 март 1882 г. Княжество Сърбия официално е провъзгласено за Кралство, а княз Милан Обренович приема титлата крал. Тази карта е отпечатана в същата историческа година, за да отрази новия държавен статут в образователната система
Картата представлява отделен номенклатурен лист (секция), който е неразделна част от Първата самостоятелна българска многолистна топографска серия в мащаб 1:40 000.
Картата показва геополитическото разпределение между двете световни войни. На нея огромната територия на Евразия е разделена между Union of Soviet Socialist Republics (USSR) на север и China и India на юг. На Балканите ясно се виждат държавите в междувоенните им граници, а морските линии от САЩ влизат дълбоко в Средиземно и Черно море
Цветна учебна стенна карта на Второто българско царство (1186–1393 г.). Отразява териториалните граници при различните български владетели и вътрешното феодално разпокъсване през XIV век, включително Търновското и Видинското царство, както и Карвунската земя (Добруджанското деспотство)
Едромащабна топографска карта на района западно от София. Релефът е представен изключително подробно чрез хоризонтали през 10 метра. Обозначени са гористи местности, махали, черни и шосейни пътища, корита на реки, чешми и триангулачни точки с коти
Техническа пътна карта на Търновския регион, изпълнена в характерния за инженерните чертежи от епохата син цвят (цианотипия). Основните пътни артерии (държавни и общински шосета) са кодирани с бели, червени и жълти линии в зависимост от техния статут
![Франція [и] Голландія и Бельгія](https://digilib.bg/files/large/da515c27781d9414ab638afb2a674de701518410.jpg)
![[Карта на Баканския полуостров след Берлинския конгрес от 1878 г.]](https://digilib.bg/files/large/b8d77bbbea0f85c702c7b75ebfd031094057adf2.jpg)
![[Карта на България]](https://digilib.bg/files/large/0c4b7dd98065c79573fcf2ee6f9643581a51dfa3.jpg)
![[Atlas der bulgarischen Länder] = Атлас на българските земи](https://digilib.bg/files/large/9693d54c9835c17c467dc37343dd4f9155b3bc9e.jpg)
![[Исторически атлас на Европа]](https://digilib.bg/files/large/22fbaa19b8f174bf2217f0b291bd9bb55a9ab4e3.jpg)
![Километрическа карта [на Княжество България]](https://digilib.bg/files/large/3db039321d6a31b77758da91d235df3f97fdc076.jpg)
![Карта на Абисиния [Етиопия]](https://digilib.bg/files/large/dc1a15fc2a635fabd69fa37b27ac2ae7383c7f40.jpg)
![Генерална карта на Н. Р. България, Гърция и Турция. Секция ОДРИН [К-35-В]](https://digilib.bg/files/large/9c64123a90727b1aae5d44871e685bb32c753b83.jpg)
![Генерална карта на Н. Р. България и Турция. Секция ЦАРИГРАД [К-35-Г]](https://digilib.bg/files/large/24296f9efbe646efdbb59157dfa2c98f90193619.jpg)
![Генерална карта на Италия, Н. Р. Албания и Гърция. Секция КОРФУ [J-34-А]](https://digilib.bg/files/large/7418d781bd955cd2ff1a1a0401c6ba98f8e2fd18.jpg)
![[Топографска карта на България] М 1:20 000](https://digilib.bg/files/large/f223ec63a50626482bba8cc572bc3edfd78ff9e5.jpg)
