Подколекцията „Планове“ съдържа стари градоустройствени и архитектурни планове на български селища, предимно на София, от различни исторически периоди. Съхраняваните материали разкриват развитието на градската среда, инфраструктурата и архитектурния облик на населените места. Особено ценен е най-старият запазен градоустройствен план на София от 1878 г., който представлява важен документ за следосвобожденското развитие на българската столица.
Планът обхваща 6 районни кметства. Предвижда се разширение на града в кварталите „Надежда", „Модерно предградие", „Стрелбище", „Герена", „Суха река" и други.
На корицата е написано: Юбилеен план на София от 1887-1907. Plan de la ville de Sofia 1887-1907
Единият план изобразява София през 1887 г., а другият план – през 1907 г. "В плана от 1887 г. от пръв поглед прави впечатление отсъствието на градоустройствени правила в изграждането на София през ХІХ в. Всички надписи са на български и френски език. Като допълнителен текст към картата Пищачев дава важни цифрови данни за застроената площ /249 хектара/, броят на постройките /5635/ и населението /30 428 души/"
"План-указателят, изобразяващ София през 1907 г. е нагледен пример за бурния възход на Княжеството в края на ХІХ и началото на ХХ в. Там, където картният мащаб позволява, авторът е надписал техните наименования, а отделно в легенда са изведени с цифрови означения 49 обекта – църкви, училища, хотели, паметници и пр. Така всички обществени сгради, съществували през 1907 г. са нанесени в план-указателя. Надписани са на български и френски език имената на всички улици, а кварталите, зелените площи и незастроените терени са разграничени с различни цветове. И в този план-указател Пищачев дава цифрови данни за застроената площ /664 хектара/, броя на постройките /10 382/ и населението /86 787 души/
Картата показва столицата преди голямото разширение, отразено в известната карта от 1924 г.
Планът на София /градската карта от 1919 г./ е много ценен и с текстовете и описанията около графичната част. Посочено е местоположението на най-вежните обществени сгради – министерства, болници, пощи, консулства, духовни учреждения и др . Вижда се, че западната граница на града тангира с бул. „Константин Величков“, източната – минава по Перловската река, а в северна посока градът приключва при Софийската гара. Квартал Лозенец не е застроен и там са овощните градини на София.
Заглавие и текст на фр. ез.
![Plan von der Turckische[n] Grantz-Vestung Nissa, im Konigreich Servien wie solche den 28. Iulii A. 1737 an die Kayserlichen ubergeben worden](https://digilib.bg/files/large/c441d665b2d7d5c24e0d2ea23b59bb77aeb9ae04.jpg)
