S 163

Набори от елементи
Сиджили
Сигнатура
S 163
Каза
Видин
Име на кадията
Абдулрахим Шабан-заде, изпълняващ длъжността кадия (л. Іб)
Брой листове
58
Брой единични документи
218, заедно с бележки и отметки
Формат
43,5-44 х 16 см
Оригиналност
Оригинал
Начин на създаване
Ръкопис
Език
Османотурски
Доп. информация
Листове 13 б, 37а и 46 б, са незапълнени.
За първи път името на Йомер, като кадия на Видин, наред с неговия печат, се среща под хюджет от 20 ребиюл [евел] 1190 (9.V.1776) г. (л. 38а). Той е отбелязан и на л. 38 б под документ от 1 ребиюлахър 1190 (20.V.1776) г.
На л. 51а и 53а, под маруза от 15 джемазиюлевел (2.VІІ.1776) и 28 ребиюлахър 1190 (14.VІІІ.1776) г. срещаме името на Хафъз Халил, изпълняващ длъжността кадия.
На л. Іа е отбелязано, че сиджилът се отнася за 1188 година, до края й (1774-75) г. Независимо от това на л. 12а-13а, чиято хартия е по-различна от останалата, са отразени 4 документа
от 1182 г. (1768 г.).
Сиджилът съдържа наследствени описи, хюджети (немалка част от тях се отнасят за българи), преписи на султански документи, молби (арзухали), мюраселе от 8 ребиюлевел 1188 (19.V.1774) г. за предприети мерки против разбойници (л. 4а), забт темесюю, подписан от Селим, главен вратар в столицата и джизиедар по събирането на джизието от циганите на Никболу за 1188 г. (л. 9а), итк наме (л. 53б-ІІ) от 25 мухарем 1190 (16.ІІІ.1776) г. във връзка с освобождаването на пленници (роби) - руснаци, поляци, молдованци и други християнски народности, и др. Прави впечатление, че доста от султанските документи засягат различен кръг въпроси, свързани с войната с Русия, като някои от тях са издадени в зимния лагер (мешта) в Шумен: ферман от 21-30 мухарем 1188 (3-12.ІV. 1774) г. за правилата, по които да се дават коне в мензилите (л. 4б); ферман от 29 мухарем 1188 за доставката на храни за охраняващите крепостта Видин (л. 6б-7а); ферман от 17 шевал 1189 (11.ХІІ.1775) г. също за доставка на зърнение храни за войската (л. 23б-24а); ферман от 13 сафер 1188 (25.ІV.1774) г. за осигуряване дневните дажби на столични еничари, топчии, топ арабаджии и други, които охраняват крепостите Видин, Ада-и кебир и Шанс (л. 7б); ферман от 1-10 джемазиюлахър 1189 (30.VІ.-9.VІІ.1775) г. относно роби (или пленници) - християни: руснаци, казаци и поляци, които са попаднали в плен след неприятелски действия с Русия (мухасеме). За тези от тях, които не приемат по собствено желание религията на Мохамед, да бъдат изплатени по 100 гроша на собствениците им. Освен тях има и роби (или пленници) от Ефляк (Влашко), Богдан (Молдова), о-в Мора (Пелопонес) и други острови, които да бъдат освободени, без да се изплаща дори и едно акче (л. 14б-15б). Места за начало и край в сиджила: Листове 13 б, 37а и 46 б, са незапълнени.
За първи път името на Йомер, като кадия на Видин, наред с неговия печат, се среща под хюджет от 20 ребиюл [евел] 1190 (9.V.1776) г. (л. 38а). Той е отбелязан и на л. 38 б под документ от 1 ребиюлахър 1190 (20.V.1776) г.
На л. 51а и 53а, под маруза от 15 джемазиюлевел (2.VІІ.1776) и 28 ребиюлахър 1190 (14.VІІІ.1776) г. срещаме името на Хафъз Халил, изпълняващ длъжността кадия.
На л. Іа е отбелязано, че сиджилът се отнася за 1188 година, до края й (1774-75) г. Независимо от това на л. 12а-13а, чиято хартия е по-различна от останалата, са отразени 4 документа
от 1182 г. (1768 г.).
Сиджилът съдържа наследствени описи, хюджети (немалка част от тях се отнасят за българи), преписи на султански документи, молби (арзухали), мюраселе от 8 ребиюлевел 1188 (19.V.1774) г. за предприети мерки против разбойници (л. 4а), забт темесюю, подписан от Селим, главен вратар в столицата и джизиедар по събирането на джизието от циганите на Никболу за 1188 г. (л. 9а), итк наме (л. 53б-ІІ) от 25 мухарем 1190 (16.ІІІ.1776) г. във връзка с освобождаването на пленници (роби) - руснаци, поляци, молдованци и други християнски народности, и др. Прави впечатление, че доста от султанските документи засягат различен кръг въпроси, свързани с войната с Русия, като някои от тях са издадени в зимния лагер (мешта) в Шумен: ферман от 21-30 мухарем 1188 (3-12.ІV. 1774) г. за правилата, по които да се дават коне в мензилите (л. 4б); ферман от 29 мухарем 1188 за доставката на храни за охраняващите крепостта Видин (л. 6б-7а); ферман от 17 шевал 1189 (11.ХІІ.1775) г. също за доставка на зърнение храни за войската (л. 23б-24а); ферман от 13 сафер 1188 (25.ІV.1774) г. за осигуряване дневните дажби на столични еничари, топчии, топ арабаджии и други, които охраняват крепостите Видин, Ада-и кебир и Шанс (л. 7б); ферман от 1-10 джемазиюлахър 1189 (30.VІ.-9.VІІ.1775) г. относно роби (или пленници) - християни: руснаци, казаци и поляци, които са попаднали в плен след неприятелски действия с Русия (мухасеме). За тези от тях, които не приемат по собствено желание религията на Мохамед, да бъдат изплатени по 100 гроша на собствениците им. Освен тях има и роби (или пленници) от Ефляк (Влашко), Богдан (Молдова), о-в Мора (Пелопонес) и други острови, които да бъдат освободени, без да се изплаща дори и едно акче (л. 14б-15б). Листове 13 б, 37а и 46 б, са незапълнени.
За първи път името на Йомер, като кадия на Видин, наред с неговия печат, се среща под хюджет от 20 ребиюл [евел] 1190 (9.V.1776) г. (л. 38а). Той е отбелязан и на л. 38 б под документ от 1 ребиюлахър 1190 (20.V.1776) г.
На л. 51а и 53а, под маруза от 15 джемазиюлевел (2.VІІ.1776) и 28 ребиюлахър 1190 (14.VІІІ.1776) г. срещаме името на Хафъз Халил, изпълняващ длъжността кадия.
На л. Іа е отбелязано, че сиджилът се отнася за 1188 година, до края й (1774-75) г. Независимо от това на л. 12а-13а, чиято хартия е по-различна от останалата, са отразени 4 документа
от 1182 г. (1768 г.).
Сиджилът съдържа наследствени описи, хюджети (немалка част от тях се отнасят за българи), преписи на султански документи, молби (арзухали), мюраселе от 8 ребиюлевел 1188 (19.V.1774) г. за предприети мерки против разбойници (л. 4а), забт темесюю, подписан от Селим, главен вратар в столицата и джизиедар по събирането на джизието от циганите на Никболу за 1188 г. (л. 9а), итк наме (л. 53б-ІІ) от 25 мухарем 1190 (16.ІІІ.1776) г. във връзка с освобождаването на пленници (роби) - руснаци, поляци, молдованци и други християнски народности, и др. Прави впечатление, че доста от султанските документи засягат различен кръг въпроси, свързани с войната с Русия, като някои от тях са издадени в зимния лагер (мешта) в Шумен: ферман от 21-30 мухарем 1188 (3-12.ІV. 1774) г. за правилата, по които да се дават коне в мензилите (л. 4б); ферман от 29 мухарем 1188 за доставката на храни за охраняващите крепостта Видин (л. 6б-7а); ферман от 17 шевал 1189 (11.ХІІ.1775) г. също за доставка на зърнение храни за войската (л. 23б-24а); ферман от 13 сафер 1188 (25.ІV.1774) г. за осигуряване дневните дажби на столични еничари, топчии, топ арабаджии и други, които охраняват крепостите Видин, Ада-и кебир и Шанс (л. 7б); ферман от 1-10 джемазиюлахър 1189 (30.VІ.-9.VІІ.1775) г. относно роби (или пленници) - християни: руснаци, казаци и поляци, които са попаднали в плен след неприятелски действия с Русия (мухасеме). За тези от тях, които не приемат по собствено желание религията на Мохамед, да бъдат изплатени по 100 гроша на собствениците им. Освен тях има и роби (или пленници) от Ефляк (Влашко), Богдан (Молдова), о-в Мора (Пелопонес) и други острови, които да бъдат освободени, без да се изплаща дори и едно акче (л. 14б-15б). Места за начало и край в сиджила: 1 сафер 1188 (13.ІV.1774) г. (л. Іб) – 3 зилхидже 1190 (13.І.1777) г. (л. 40б-41а).


Описание
Сиджил на шериатския съд в каза Видин.
Описал
Стоянка Кендерова; октомври 2010 г.
Начална дата AH
01 Сафер 1188 Хиджра
Начална дата AD
13 Април 1774 Григорианска
Крайна дата AH
03 Зилхидждже 1190 Хиджра
Крайна дата AD
13 Януари 1777 Григорианска
Източник
SI156