Картата е приложение към известен регионален туристически справочник: Patschovsky, Wilhelm - Fuhrer durch die Grafschaft Glatz und das Eulengebirge. 7. mit Unterstutzung von Ortsbehorden, Gebirgsvereinen und Badeverwaltungen vermehrte und verbesserte Aufl. Schweidnitz [1920], Georg Brieger. 16 cm
На гърба на картата има изчерпателен географско-исторически показалец и туристически справочник към обектите, нанесени на лицевата страна на картата, на френски и гърцки език.
Исторически и археологически индекс: Описани са по азбучен ред по-важните антични градове, храмове, паметници и разкопки (напр. Athènes, Mycènes, Delphes, Olympie, Tanagra). Срещу всяко име има кратка историческа бележка
Статистическо разпределение на смъртността на 1000 души от населението по лондонски райони, коригирано спрямо възрастовата и половата структура на населението по данни от преброяването в Англия и Уелс от 1901 г.
Приложение към: Годишен доклад на Главния медицински инспектор на графство Лондон за 1911 г.
Картата показва земята от Северния ледовит океан на север до Черно и Каспийско море на юг, и от Балтийско море и Полша на запад до Уралските планини на изток. Различните цветове разграничават отделните руски губернии. Картата е част от „Подробен атлас на Руската империя с планове на главните градове
Битката e при с. Хума и Яребична през Първата световна война, състояла се на 29 -31 май 1918 г. при връх Яребична (1097 m) в Кожух между гръцко-френски части от една страна и български части от друга. Битката завършва със скъпо платен успех за Антантата. Българите са изтласкани от силно издадената пред фронта позиция с цената на противникови 441 убити, 2227 ранени и 167 изчезнали безследно срещу убити 600 и пленени 1712 български войници и офицери от 49-и пехотен полк
Официална българска отчетна карта, показваща възстановяването на Тракия след катастрофалното Чирпанско земетресение през април 1928 г. Картата е съставена от Дирекция за подпомагане на пострадалите лица и уреждане на земетръсните повреди (ДиПОЗ). С автограф на инжинер Стоянов
Между 14 и 25 април 1928 г. България е разтърсена от три силни земни труса, които разрушават голяма част от Южна България. Серията от земетресения са в Маришката сеизмична зона. Общо при трите труса загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон. Повредени са повече от 70 000 сгради
Унгарска етнографска карта от началото на XX век изобразяваща територията на Западна Молдова, в тогавашното Кралство Румъния. Основният ѝ фокус е статистическото разпределение и процентната концентрация на етническата група на молдавските чангоши (Csángós)
Изобразени са: Хималайският регион и спорните територии между Китайската народна република и Република Индия (Кашмир, Ладак, Тибет, Непал, Сиким, Бутан и Аруначал Прадеш/Бирма). На картата са обозначени китайските административни единици: Синцзян-уйгурски автономен регион, Тибетски автономен регион, провинциите Цинхай и Съчуан. Картата излиза в разгара на дипломатическото напрежение, довело по-късно до Китайско-индийската гранична война от 1962 г. Отразява официалната китайска позиция (публикувана в съветски източници), като критикува индийското навлизане в граничните зони
Балкански полуостров – включва Княжество България, Кралство Сърбия, Кралство Гърция, Кралство Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, както и Европейска Турция (Македония, Одринска Тракия и Албания)
Това изображение е историческа карта на град Скутари (днешен Шкодра в Албания) и река Бояна (Буна), изработена от известния венециански картограф, гравьор и издател Джовани Франческо Камочи
Тези три карти са създадени с цел да информират европейската общественост за ключовите военни укрепления на Османската империя по време на големия конфликт в Средиземноморието. Двете крепости (Килитбахир на европейския бряг и Султание на азиатския бряг) са построени едновременно от султан Мехмед II Завоевателя през 1463 г. и са действали като обща „водна порта“, затваряща достъпа на вражески флотове към Истанбул. Изображенията включват изгледи от укрепления и градове, изображения на битки между християни и османци
Историческа етнографска карта на Централна и Източна Европа от XIX век, показваща разселването и териториалния обхват на народите от славянски произход. Автор е френският картограф Гийом Лежан, член на Парижкото географско дружество
Историческа карта на Европейска Турция (Османската империя на Балканите), обхващаща териториите на Гърция (Морея), Егейско море (Archipel / Mer Egee), части от Южна Албания и Македония. Картата е извадена от амстердамското издание на географските трудове на Никола Сансон (баща и син) от 1699 г.
Историческа карта в четири пана, част от атлас, показваща политическите промени в Югоизточна Европа (Балканите) през Средновековието в четири ключови хронологични точки: 910, 1000, 1180 и 1210 г. Картата ясно проследява границите на Първото и Второто българско царство (Bulgarian Kingdom), Византийската империя (Eastern Empire / New Empire) и Унгарското кралство (Magyar Kingdom)
Руски военен план, илюстриращ бойните действия и маневрите на руските и френските войски на територията на Рагузката република (Дубровник) през 1806 г. Включва детайлен план-вложка на град Рагуза (Дубровник) и околностите му
Лист от руски учебен географски атлас от 1893 г., съдържащ две карти. Лявата показва Франция с нейните департаменти, големи градове и вложка на о. Корсика. Дясната показва Нидерландия (Холандия) и Бельгия с деление на провинции. Границите на държавите са подчертани с червен литографски контур
Ренесансова венецианска карта на територията на Албания и крайбрежието на Адриатическо и Йонийско море от периода на Венецианско-турските войни през XVI век. Показва основните укрепени градове под венециански и османски контрол (Шкодър, Дуръс, Вльора, Круя, Улцин, Химара). Картата е богато илюстрирана с планини, гори, архитектурни силуети на крепости и военни галери в морето
Исторически военен план, илюстриращ известната Обсада на Белград през 1789 г. по време на Австро-турската война (1788–1791), когато австрийските войски под командването на Ернст Гедеон фон Лаудон превземат града от османците. Планът детайлно отразява разположението на укрепленията, релефа на Белград, позициите на войските и поречията на Сава и Дунав
Френскоезична сравнителна историко-етнографска карта, илюстрираща западните граници на българския етнос и държавна територия на Балканите (Поморавието, Македония и Нишко). Картата графично съпоставя изследванията на водещи европейски, сръбски и руски картографи от XIX век (Шафарик, Буе, Давидович, Дежарден, Фон Хан, Лежан, Киперт и др.), както и международно признатите политически граници на Българската екзархия, Цариградската конференция и Санстефанския договор. Целта на документа е да докаже историческия и обективен български характер на тези региони
Френска географска и военноисторическа карта на остров Мадагаскар, отпечатана като приложение към популярното френско географско списание „Le Tour du Monde“ в края на XIX век. Картата показва подробния релеф на острова, хидрографската мрежа и крайбрежните селища
административна карта от 1828–1929 г., отразяваща спасителните и строителните дейности на държавата и ДИПОЗЕ непосредствено след голямото Чирпанско (Южнобългарско) земетресение от април 1928 г. Картата дава точна локализация на засегнатите населени места в Пловдивски, Старозагорски и Хасковски окръг, като регистрира построяването на общо 13 944 аварийни жилищни бараки за останалото без дом население
Френска медна гравюра на Никола дьо Фер от края на XVII век, представяща стратегическия пролив Дарданели в перспектива от птичи поглед. Композицията акцентира върху новите османски крепости Седюлбахир (Chateau Neuf d'Europe) и Кумкале (Chateau Neuf d'Asie), издигнати по време на венецианско-турските войни за защита на подстъпите към столицата Константинопол, чийто силует се вижда в далечината. Долу вдясно са отбелязани и античните руини на Троя край река Симоис
Картата визуално документира мащабното развитие на кооперативното движение в Царство България през 20-те години на ХХ век. Всяка точка бележи локализацията на конкретна селска или градска кооперация (предимно от типа Райфайзен), финансирана от банката. Картата ясно отразява държавните граници след Първата световна война и съдържа исторически надписи за отнетите български територии
Историческа българска физикогеографска и административна карта на Царство България в нейните разширени граници след Балканските войни (1912–1913 г.). Картата детайлно отразява придобитите територии в Пиринска Македония, Родопите и Западна Тракия с излаз на Бяло (Егейско) море, както и загубата на Южна Добруджа
Картата представя глобалния релеф на планетата Земя чрез традиционна цветна хипсометрична скала. Показва разпределението на континентите, океаните, големите планински вериги и речни системи
Документът отразява геополитическото статукво на Балканите, наложено от Берлинския договор от юли 1878 г. С червен контур са отбелязани границите на Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Кралство Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и оставащите под директна османска власт територии (Македония, Албания, Тракия)
Историческа административна и статистическа карта на България от 1928–1929 г., изготвена от държавната дирекция ДИПОЗЕ под ръководството на инж. К. Шаранков. Картата прецизно дефинира териториалния обхват на разрушенията от Южнобългарското земетресение през април 1928 г. Чрез двустепенна зелена скала (легенда) са кодирани най-тежко пострадалите райони в Южна България, където ведомството провежда аварийни акции за подпомагане и изграждане на временни бежански бараки
Картата детайлно отразява театъра на военните действия между река Дунав и Черно море, включително стратегическата железопътна линия Черна вода – Кюстенджа и Траяновия вал
Картата съчетава физически релеф с държавни граници (например териториалното разделение на Нова Гвинея и колониалните владения в Океания) и е служила като основно учебно помагало в българските училища в навечерието на Втората световна война.
![[Карта на теснолинейните железници в България]](https://digilib.bg/files/large/cf824e3cdfb2622ca2e828115f7b1ce4a159e562.jpg)
![[Карта на Добруджанския фронт]](https://digilib.bg/files/large/9cbb3a163a1447c0570655443605f99dacedaf11.jpg)
![[Карта на] силно и по-слабо засегнати зони от землетресението на 14 и 18 април 1928 год.](https://digilib.bg/files/large/d1e12891c1112aec25dafc28a54349a3581771d2.jpg)
![Франція [и] Голландія и Бельгія](https://digilib.bg/files/large/da515c27781d9414ab638afb2a674de701518410.jpg)
![[Карта на Баканския полуостров след Берлинския конгрес от 1878 г.]](https://digilib.bg/files/large/b8d77bbbea0f85c702c7b75ebfd031094057adf2.jpg)
![[Карта на България]](https://digilib.bg/files/large/0c4b7dd98065c79573fcf2ee6f9643581a51dfa3.jpg)
