Обхваща териториите на Египет, Судан, Червено море, Османската империя, Месопотамия и Персия. Картите включват специфични легенди за Багдадската железница (Bagdadbahn) и териториалното деление на Турското царство (Türkisches Reich)
Картата е създадена, за да илюстрира мащаба и локациите на потопените съюзнически кораби от германските подводници (U-boote). Всяка една малка червена точка в акваторията около Великобритания, Ирландия, Франция и в Средиземно море представлява реално торпилиран или потопен плавателен съд. Картата ясно отразява състоянието на коалициите и блокадните зони към 1917–1918 г.
Илюстрована карта на света в две полукълба (Mappemonde). Горната и долната част на листа са заети от цветни фризове с етнографски фигури, представящи расите и костюмите на хората от петте континента (Европа, Азия, Африка, Америка, Океания). В четирите ъгъла и в средата около полукълбата са вмъкнати миниатюри с географски пейзажи
Подробна политико-географска карта на Австро-Унгарската монархия с детайлно оцветени административни граници на коронните земи (Бохемия, Галиция, Далмация, Унгария и др.)
Научно-популярна хронологична инфографика за историята на България от 679 до 1917 г. Горният фриз изобразява българските ханове, царе и князе върху класически колони с различна височина, подредени хронологично (от хан Аспарух до цар Фердинанд I). Долната половина съдържа три карти на Балканите със съпътстващи исторически справки на немски език, представящи границите на България през IX-X в., XIII в. и XX в. (към 1917 г.)
Специализирана геоложка карта на Източните и Централните Балкани, включваща Княжество България, Източна Румелия, Източна Сърбия, части от Румъния (Добруджа) и Европейска Турция (Тракия и Македония)
Картата е съставена като научно и документално помагало, за да илюстрира динамичните промени в държавните граници на България от Берлинския конгрес до следвоенното уреждане на границите след Първата световна война
Изработена е въз основа на подробни статистически данни, събирани лично от географа Васил Кънчов. Картата визуално разграничава населените места и райони с българско, турско, гръцко, албанско, влашко и друго население в края на XIX век
Картата представя териториалното разпределение на основните народности (българи/славяни, турци, гърци, албанци и власи) във вилаетите на Османската империя непосредствено след Илинденското въстание
Специализиран градски план, издаден по повод 48-ия Световен конгрес по есперанто (48-a Universala Kongreso de Esperanto), провел се в София от 3 до 10 август 1963 г. Този документ е забележителен паметник на градското планиране и международната културна дейност в България от епохата на социализма, като цялата му легенда и указатели са съставени на изкуствения международен език есперанто
Планът представя териториалния обхват на застроената община, разделена на 5 основни административни участъка (номерирани с червени римски цифри I-V) и над 70 по-малки градски сектора и квартала. Отразява уличната и железопътната мрежа в предвечерието на плана „Мусман“
Официална техническа и тарифна схематична карта на железопътната и корабоплавателната мрежа в България, отразяваща състоянието на транспортната система непосредствено след Втората световна война
Картата представя точното разположение на гарнизоните, дивизионните щабове, пехотните, конните и артилерийските полкове на армиите на България, Румъния, Сърбия и Османската империя (Европейска Турция) в края на XIX век
Планът е издаден като приложение към тогавашния Закон за благоустройството на населените места. Показва уличната мрежа, землището на присъединеното село Подуене, Централната гара, парковите пространства и регулационната граница на града (очертана в червено)
Планът отразява електоралното и териториално деление на столицата, като дефинира границите и номерацията на градските избирателни секции през 20-те години на XX век.
Картата представлява т.нар. цианотипие (синьо копие) – специфична ранна фотографска технология за репродуциране на чертежи и планове, известна на английски като blueprint. Тя илюстрира териториалния обхват, пътната мрежа и административно-техническото деление на Софийския технически окръг
Историческа етнографска карта на южнославянските земи, препечатана в София като приложение към вестник „L'Echo de Bulgarie“. Картата е точно копие на британската етнографска карта на Макензи и Ърби от 1867 г.
Картата представя териториалното разпределение на основните народности (българи/славяни, турци, гърци, албанци и власи) във вилаетите на Османската империя непосредствено след Илинденското въстание
Карта на южнославянските страни има колосална историческа и дипломатическа стойност, тъй като представя пред англоезичния свят обективен поглед върху преобладаващия български етнически елемент в Македония, Поморавието и Мизия в навечерието на Освобождението на България
Картата е изработена от Военно-картографския институт в София в периода 1941–1946 г., непосредствено след връщането на областта към България. Отразява с изключителна точност релефа, черните и шосейните пътища, горската растителност и автентичната местна топонимия на селата и махалите
Картата служи за финално анализиране, чертане на изобарите (линиите на равно атмосферно налягане) и определяне на баричните центрове (циклони и антициклони)
Това са изключително ценни исторически застрахователни карти на Истанбул от 1922–1923 г., по-известни в картографията като застрахователни планове на Жак Первитич (Jacques Pervititich).
На гърба на картата има любопитни факти за страната, климата, местата за настаняване на посетители, информационни схеми и текстове за транспортните връзки, правила за визи, паспортен контрол, валута
Карта на действията на българската армия в Балканската война 1912–1913. Червени символи маркират местата на големи сражения, укрепени пунктове, обсади или ключови дислокации на българските войски по време на боевете
Граници на българските териториални претенции в Македония, признати от българо-сръбския съюзен договор от март 1912 г.). Това е споразумението, което определя безспорната българска зона и спорната зона, която е трябвало да бъде арбитрирана от руския император
Границите на българската държава според решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876–1877 г.). Това е проектът на Великите сили, който доказва международното признание на българските етнически граници преди Руско-турската война
Картата е изработена въз основа на по-ранни проучвания и картографски данни от Гийом Лежан (Guillaume Lejean), Феликс Каниц (Felix Kanitz) и Карл фон Черниг (Karl von Czoernig). Тя отразява виждането на френската и европейската географска наука за границите на българския етнос
Картата изобразява Българската екзархия в нейните граници между 1870 и 1912 година. Показва териториалния обхват на българските епархии, преминали под ведомството на автономната Българска екзархия след султанския ферман от 1870 г. и последвалите плебисцити в Македония
Тази етнографска карта изобразява разпределението на българското население в Южнославянските земи според британските пътешественички Макензи и Ърби през 1867 г.
Тази сръбска карта от 1853 г., съставена от професора от Белградския лицей Константин Дежарден, очертава границите на областите, в които се говори сръбски език
Картата "Територии, населени със сърби" (в превод), представлява допълнение към книгата: "История на сръбския народ", редактирана от Димитри Давидович и преведена на френски от Алфред Винерон, Белград 1848 г.
Етнографската карта на Европа, е представена пред международната общественост и Парижката мирна конференция, за да послужи като научен аргумент при преначертаването на границите на Европа след разпадането на Руската, Австро-Унгарската и Османската империи
Картата обхваща Централна, Източна и Югоизточна Европа, издадена в годината на избухването на Кримската война (1853–1856 г.) и целта е била да информира британското общество за географския обхват на конфликта между съюзниците (Великобритания, Франция, Османската империя, Сардиния) и Руската империя
Картата е замислена като изчерпателен информационен лист за британското общество, съчетаващ голямо географско пано, статистически таблици, списъци на военния флот и детайлни стратегически планове (вложки) на основните театри на военните действия
Поредица от стратегически планове, които реконструират сблъсъка между Руската императорска армия и войските на Централните сили (Германия и Австро-Унгария) в Източна Прусия и Полша
Този картографски проект е разработен в навечерието и в самото начало на Балканската война (1912–1913 г.). Той е служил за оперативно планиране и тактическо разузнаване на Българската армия при подготовката и успешното провеждане на историческата Обсада и превземане на Одринската крепост през март 1913 г.
Документите са отпечатани по време на Първата световна война (около 1916–1918 г.) за нуждите на австро-унгарското и българското командване на Солунския фронт
Етнографска и погранична карта от 1897 година, съставена от германски географ Хайнрих Киперт. Издадена е в Берлин в непосредствено след Гръцко-турската война от 1897 г. (известна още като Тридесетдневната война), за да фиксира гръцката езикова граница
Официална щабна тактическа карта от есенните големи военни маневри на Българската армия през 1910 г., показваща разположението и движението на „Синята“ (отбранителна) и „Червената“ (настъпателна) армия на 17 септември
Пълният комплект се състои от 73 отделни картни листа. Те покриват детайлно цялата тогавашна географска област Румелия (европейските владения на Османската империя преди Балканските войни). В съвременни граници това включва териториите на България, Гърция, Албания, Северна Македония, Косово и Европейска Турция
Официална българска военно-стратегическа картографска поредица. Проектирана за нуждите на висшето командване на Българската армия при планиране на мащабни военни операции
Пропагандна сръбска етнографска карта от края на XIX в., опитваща се научно да аргументира и докаже предполагаем „сръбски характер“ на славянското население в географската област Македония
Подробен двустранен план-указател на град София от края на 60-те години. Лицевата страна съдържа детайлна цветна карта на софийските квартали с легенда на музеите и дипломатическите мисии