Картата е монтирана на платно.Условни знаци. Статистически данни към 31. XII. 1900 г. Доп. карта: Der Anteil des sudslavischen Sprachstammes an der Turkei ... Gezeichnet von Karl Peucker. М 1:4 000 000.
Изд. заедно с: София. План на София.1907 г. Единият план изобразява София през 1887 г., а другият план – през 1907 г. "В плана от 1887 г. от пръв поглед прави впечатление отсъствието на градоустройствени правила в изграждането на София през ХІХ в. Улиците са криви, кварталите са с неправилни форми, речните корита на са коригирани и т.н. Застроените и незастроените площи в плана са разграничени с различни цветове и щриховки. Надписани са наименованията на главните улици и кварталите, а така също и на по-важните обекти от градската среда – Княжеския дворец, Военното училище, църквите Св. Крал /Св. Неделя/, Св. София и др., Житния пазар, Градската градина и пр. Всички надписи са на български и френски език. Като допълнителен текст към картата Пищачев дава важни цифрови данни за застроената площ /249 хектара/, броят на постройките /5635/ и населението /30 428 души/.""""План-указателят, изобразяващ София през 1907 г. е нагледен пример за бурния възход на Княжеството в края на ХІХ и началото на ХХ в. Съдържанието на тази карта няма нищо общо с изобразената на предишния план-указател Столица, с изключение на няколкото обществени сгради, запазени през 20 годишния период. Появяват се новото Военно училище, Княжеската зоологическа и ботаническа градина, храм-паметника "Св. Александър Невски" и още много други обществени обекти. Там, където картният мащаб позволява, авторът е надписал техните наименования, а отделно в легенда са изведени с цифрови означения 49 обекта – църкви, училища, хотели, паметници и пр. Така всички обществени сгради, съществували през 1907 г. са нанесени в план-указателя. Надписани са на български и френски език имената на всички улици, а кварталите, зелените площи и незастроените терени са разграничени с различни цветове. И в този план-указател Пищачев дава цифрови данни за застроената площ /664 хектара/, броя на постройките /10 382/ и населението /86 787 души/. От сравнението на данните с първия план се вижда, че за 20 годишния период град София е нараснал над 2 пъти." Информ. е от http://www.polytechnicmuseum.org/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=58 "Картографското наследство на Тома Пищачев"
Планът е изготвен по време на мандата на кмета на града Георги А. Михайлов и с негово участие.На картата се вижда Русе непосредствено след Освобождението, виждат се старите криви улици ( сокаци) и новите вече изправени улици, съгласно градоустройствения план, все още се виждат крепостните ровове и няколко джамии, съборени малко по- късно по време на периода на голямото строителство в града между 1890 -1910 год. Интересно е да се види и коритото, мостовете и устието на р. Русенски Лом, преди няколкократните по- късни корекции.Условни знаци; Означения на улиците; Обществени здания
Приложение към "Обзор войн России от Петра Великого до наших дней" ч.ІІІ. Под ред. на Генрих А. Леер. Картите представят бойните действия по време на Кримската война.
Ефектна карта на Черноморския регион с много голяма вградена карта, показваща околностите на Константинопол.Показва градове, планини, реки, провинции и др. Декоративен картуш.Доп. карта: План на Босфора
Карта, която показва Унгария, Румъния, България, бивша Югославия (Хърватия, Сърбия, Босна, Македония), Албания и Северна Гърция до Босфора. С два декоративни картуша.
Ранна карта на Румъния, България и Черно море на А. Ортелиус от: Parergon.Ориентирана на север, тази карта показва регионите на древна Дакия и Мизия, които приблизително съответстват на днешна България и Румъния. Картата се простира от Германия на запад до Черно море (Ponti Euxini) на изток от Източна Европа на север до Гърция на юг. Земята е разделена на пет римски провинции: Сарматия, Германия, Панония, Далмация и Тракия.Тази древна географска карта е лично дело на Ортелий. При Parergon той не копира, както в "Театрума", карти на други картографи, а сам начертава оригиналите, които по-късно са били гравирани от Ян Виерикс.Parergon означава допълнителен и, съответно, първите три карти на Parergon са публикувани като добавки към изданието Theatrum orbis terrarum от 1579 г., което вече е било отпечатано в продължение на девет години.
Картата е лист от Theatrum Orbis Terrarum. Картата на Черно море и околните региони на Ортелий от неговия "Theatrum Orbis Terrarum", първият съвременен атлас на света.
Карта на Югоизточна Европа и информация от древни източници, по-специално Херодот, Плиний, Страбон, Апиан, Вергилий, Плутарх и Сидоний. Картата обхваща територия, която включва Североизточна Гърция, Южна България и Северозападна Турция.Картата е лист от Theatrum Orbis Terrarum от A. Ortelius. Списък на населени места в Тракия и около Византия
Съемки полк. Дитмарса, Карниловича, фон Руге, Веймарна, барона фон-дер Ховена, подполк. Менде, кап. Розелион-Сошальского; Грав. Иванов 10-й, Черкасов, Гертерих, Ретивых, Гу..тов; Слова Петров, Елисеев, Ордин, А. Эргард, Гудков. Липсва сборният лист.""Това роизведение на руската военна топография и картография е едно от първите, които поставят началото на планомерното и подробно представяне на българските земи след XVIII в.""Картата попада в картографската сбирка на Националната библиотека с постъпването на библиотеката на Спиридон Николаевич Палаузов.Руско-турска война, 1828-29 г.
Картата е част от атласа на Де Роси, който е в 2 т. и се състои от 150 карти. Контурна ръчно оцветена карта с декоративен картуш. Релефът е показан картинно. Показва административно деление, градове, забележителности, църкви, гори, реки и планини.Джовани Джакомо де Роси (1627 - 1691) е италиански печатар и издател. Картата е част от световен атлас, под номер на стр. 159
Картата показва Средиземно море, Турция, Близкия изток, Мала Азия, Каспийско море.Отличен детайл от Италия до Каспийско море и Саудитския полуостров, с център Кипър, Мала Азия и Черно море.В дясната част на картата: 3 черно-бели гравюри - изгледи от Константинопол.Доп. карта: [Карта на северните брегове на Африка]
Картата е лист от издание на "Atlas sive Cosmographice Meditations" на Mercator. Карта от седемнадесети век с оригинални, ръчно оцветени контури на влашките области на Сърбия, България и Румъния. Декоративен картуш. На гърба на листа има географски данни.
Медна гравюра, ръчно оцветена в контур при публикуване. Тази декоративна стара карта показва Югоизточна Европа с Трансилвания, Молдова, България и Влахия. Картата предоставя много информация за градове, имена на малки места, реки, езера, планини и др. Показва подробно устието на река Дунав в Черно море.
На картата няма мащаб.Доп. карти: Цар Самуилова държава (977 - 1015); България в царуванието на Георги и Петер (1323); В. Търново М 1:16 000; Български държави след1365 г.
Монтирана е на платно.Картата е част от книгата "Българите в техните исторически, етнографски и политически предели". Атлас с 40 карти. С предговор от Д. Ризов. /Die Bulgaren in ihren historischen, ethnographischen und politischen Grenzen. Atlas mit 40 Landkarten.Vorwort von D. RIZOFF/Тази карта изобразява границите на Българското княжество според договора, сключен между Турция и Русия в Св. Стефан на 19 февруари 1878 г. Възпроизведена е от английската Blue-Book, озаглавена: „Турция № 23 (1878 г.). Българските територии, отстъпени на Румъния и Сърбия, много лесно се разграничават на тази карта.
На картата няма година на издаване. Във фонда на библиотеката е влязла 1922 г. като дар от Е. М. Петрова. Монтирана е на платно.Доп. карти: Велики Преслав.- М 1:210 000; Велико Търново.- М 1:16 000
Във фонда на библиотеката картата на Кривошиев е налична и във вариант, в който е на един лист. Монтирана е на платно. "" В Описа на книгите и другите учебни помагала, издадени от книжарницата на Христо Г. Данов /1855-1905/ картата е описана така:""„Тая карта обема всички страни, в които живеят наши братя българи, именно: Северна и Южна България, Добруджа, Бесарабия, Одрински вилает, Македония и Сърбия. Тя захваща на север от Белград и достига на юг до Солун, и от пределите на Черна гора на запад, до Черно море на изток. В тоя район тя обема всичките градове, села и колиби, а тъй също и манастири и ханища покрай главните шосета, още и твърдини и по-важни места из Българско. На нея са прокарани всичките главни и второстепенни шосета както и всички коларни и междуселски пътища, означени са и километрическите разстояния по пощенските трактове. Нанесени са на нея и всички железни пътища, които понастоящем са в действи, тъй също и ония, които потепърве ще се строят, с означение на всички станции по тях.“""За участието си с тази карта на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1893 г. Христо Данов получава златен медал в раздел „Архитектура и инженерство“. Информацията е от https://rimplovdiv.wordpress.com/2014/07/
Картата е монтирана на платно. Картата е създадена от видния чешки славист Павел Шафарик (1795-1861). Един от резултатите на Виенския конгрес (1814-1815) и особено на Руско-Турската война от 1828 г. и последвалия мир, сключен в Одрин през 1829 г. е засиления интерес на европейската научна общественост към владенията на Османската империя на Балканския полуостров. Създалите се относително по-добри условия за предвижване из българските земи благоприятствали извършването все по-системно на преки проучвания из тях от редица чужди изследователи. Това довело и до първия опит за създаване на печатна етнографска карта, включваща и нашите земи.
Манастирска карта (Мапа Мунди), намерена в Ебсторфския манастир в Германия през XIX в. Създадена от неизвестен средновековен автор вероятно между 1280-1290 г. За "център" на плоската кръгла земя е възприет, съобразно християнската религия, Ерусалим. В центъра на картата, близо до Йерулаем, са показани Вавилонската кула, Витлеем (маркиран със звездата на Давид), Содом и Гомор и планината Синай.На Балканския полуостров е поставен надпис Terra Bulgaro[rum] т.е. Земя на българите, а също и Barbarorum gentes XIV Slavorum (14 варварски славянски племена). Тази карта е първата, която показва новото местоположение на славяни и прабългари близо до река Ebros (Марица). Тя е печатна репродукция от К. Милер, правена в Щутгарт 1898 г. Липсват мащаб и условни знаци
Репродукция на една от най-известните световни карти, наречена на името на Hereford Cathedral в Англия, където оригиналът се съхранява и до днес. Вероятен създател или спонсор на тази манастирска карта е Ричард де Хълдингхам (Бело). Изготвена е през XIII в. За "център на света" е представен свещеният град Ерусалим. Земята е изобразена като диск, като сушата е обградена с морета. Между вливанията на реките Danaper (Днепър) и Hister danubius (Дунав) в Черно море е поставен надпис Bulgarii. Той вероятно отбелязва местоположението на прабългарите преди преминаването им през Дунав в VI-VII. Тази карта е печатна репродукция на Конрад Милер, 1903 г. Тя не е в мащаб и липсват условни знаци.
Първото издание е от 1863г. Картата е монтирана на платно и е една от първите стенни карти, изработени за нуждите на българските училищаДоп. карта: Дарданелскый проток.- М 1: 200 000; Цариград и Босфор.Условни знаци; Височини и дълбочини от Ферро
Картата е монтирана на платно. Това е първата географска стенна карта, изработена за нуждите на българските училища.Доп. карта:Дарданелскый проток.- М 1: 200 000; Цариград и Босфор.Условни знаци; Височини и дълбочини от Ферро
Репродукция на стара манастирска карта в кръгла форма, чийто оригинал е изработен около 1480 г. В центъра е разположен Ерусалим, на изток, в горния край, е Райската градина. На запад, в долния край, е Средиземно море. Не са отбелязани градовете в централна Европа. Долу, в ляво, са четирите елемента - земя, въздух, вода и огън. В дясно са трите части на света - град, море и суша. На картата липсват издателски данни, година и условни знаци. Картата не е в мащаб.
Карта на Франц Райли за нашите земи, обхващаща западната част на Царство България с р. Дунав. Картата е включена като N15 в т. 1. на неговия атлас, излязъл 1789 г. във Виена: Schauplatz Der Funf Theile Der Welt. При някои селища авторът е поставил историческси дати. На картата няма година на издаване.
Карта на Франц Райли за нашите земи, обхващаща днешна Североизточна България заедно с Добруджа и р. Дунав. Тя е включена като N14 в т. 1. на неговия атлас, излязъл 1789 г. във Виена: Schauplatz Der Funf Theile Der Welt. При някои селища авторът е поставил историческси дати. На картата няма година на издаване.
Карта на Гърция и други европейски провинции на Османската империя. Черно-бяла медна гравюра. Картата е монтирана на платно. Първото издание е отпечатано 1818 г.Доп. карти: Environs de Constantinople; Carte du Canal des Dardanelles; Carte de Thermopiles; Golphe de Volo
Градуирани полета. Релеф от планински профил. Богата топонимия. Легенда чрез символи. Административно разделение, диференцирано по цвят. Населения, представени от сгради, малки планове и укрепления.На картата няма година на издаване.
Заглавие и текст на гръцки език. Вероятно това е фрагмент от Велика карта на Гърция от Ригас Фереос (1757-1798), известен още като Ригас Велестинлис и като Константинос Ригас - национален герой на Гърция. Картата на Ригас Фереос била изработена през 1797г. във Виена.
Карта на течението на р. Дунав от изворите до устието с част от българските земи.Картата е била включена в атласите на Жоан и Гилелмо Блау от средата на ХVІІ в. Възможно е картата, която е във фонда на библиотеката да е отпечатана 1740 г.
Карта на военните действия на Балканския полуостров по време на австро-турската война 1737-1739 г. от Жозеф Делил. Заглавие и на холандски и френски език.
Най-нова карта на течението на Дунав и прилежащите му страни заедно с Гърция и архипелата от Йохан Баптис Хоман, включена в неговия Нов атлас, Нюрнберг, 1707 г.
Картата е разделена на две части с еднакъв размер (23,5 х 58 см), отпечатани на един лист В долния ляв ъгъл има декоративна плоча с надпис с мащаби, заобиколени от алегорични фигури, в рамката на картата географски координати.
Много точна карта, показваща долната част на река Дунав, от град Белград до портите му, и по-малките реки, вливащи се в него, както и съседните региони, като Трансилвания, Влахия, Молдова, България, Бесарабия и Румъния и други съседни райони на Украйна и Подолия.
Контурна ръчно оцветена карта на Дунав от Белград до Черно море с декоративен картуш. Релефът е показан картинно. Показва административно деление, градове, градове, забележителности, църкви, гори, реки и планини.Картата е била включена в атласа "Mercurio Geografico", published in 1692. на Джакомо де Роси.
Картата проследява и течението на река Днестър, като показва течението на Дунав от Белград до устието му в Черно море. Картата се простира на север, за да включи река Днестър в горната част на картата.По-големите градове на река Дунав под контрола на Османската империя са разположени със символ на полумесец.Красиво гравиран, за да покаже планини, гори и реки и да локализира стотици села.Декоративният заглавен картуш изобразява херувими и морски кончета.
Подробна карта на региона на север от Адриатическо море и център на река Дунав, от Хърватия до Черно море. Репродукция на историческа карта на долнодунавските земи през античността с подробни обяснения от Анри Ейбрахам Шателен, публикувана в неговия Исторически и модерен атлас, Амстердам 1720 или 1732 г. На картата няма година на издаване.Обяснителни бележки и индекси
На картата няма година на издаване. Вероятно е издадена през 1913 г. Липсват данни за условни знаци. Под заглавието, в елипсовидни медалиони, са изрисувани портретите на балканските монарси - Никола I Крал на Черна гора, Фердинанд I Царя на българите, Петър I Крал на Сърбия, Георги I Крал на Гърция.
Липсват издателски данни и година на издаване. Вероятно е част от Карта на Балканския полуостров на А. Кривошиев. Монтирана е на платно в твърда подвързия.
На картата липсват сведения за година на издаване, за мащаб и условни знаци. Вероятно е издадена 1912 г. Във фонда на библиотеката е влязла 1943 г.Карикатурни рисунки
На картата няма година на издаване. Постъпила е във фонда на библиотеката през 1936 г. Картата е монтирана на платно и проследява течението на реката само на територията на България.Условни знаци: нас. места, жп линии, шосета, граници и др.
Липсват данни за условни знаци и година на издаване. Вероятно е издадена през 1913 г. На картата, в кръгли медальони, са графичните портрети на балканските монарси: Сръбският крал Петър І (вляво), Цар Фердинанд (горе в центъра), Гръцкият крал Георгиус І (долу в центъра), Черногорският крал Никола (вдясно)
Използван е картен лист, който допълнително е оцветен с моливни бои в червено, зелено и синьо. Римски и арабски цифри са нанесени върху картата на ръка с черно мастило. Под рамката на картата има забележка, нанесена на ръка с черно мастило. На картата няма година на издаване. Информацията за годината на издаване е взета от Дора Белчева - Попсавова "Обзор на картографската сбирка, съхранявана в Народна библиотека "Кирил и Методий". Известия на Народна библиотека "Кирил и Методий" т. V (XI) София, 1965.Условни знаци; Разположение на войсковите части
Текст в горния ляв ъгъл над рамката на картата : "Границите с розова боя са преди войната. Границите с виолетова боя са през войната (включ. заетите земи)". В десния ъгъл е отпечатан същият текст на немски език. На картата няма година на издаване.
Условни знаци; Пояснителен текст към картата от проф. А. Иширков .Първо изд. е изработено в Страсбург през1843 г. В този екземпляр четирите листа на картата са съединени. Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" не разполага с оригинала от 1843 г. въпреки, че го е притежавала към 1924 г. Това е първата най-стара известна до сега географска карта на България, съставена от българин и на български език. Няма данни за картографското заведение, където е изработена. Тази карта е преиздадена в 1924 г. с пояснителни бележки от проф. А. Иширков, като кн.4 от Географската библиотека на Българско географско дружество.