Себастиан Мюнстер (1488-1552) е немски картограф, космограф и учен по иврит, чиято Cosmographia (1544; „Космография“) е най-ранното немско описание на света и основен труд за възраждането на географската мисъл в Европа от 16-ти век. Общо около 40 издания на Cosmographia се появяват между 1544 и 1628 г.НБКМ притежава част от копие от 1550 г.: Четвърта книга -от CMLII = 952 с. до MLXXXIV = 1084 с., а ръчно са написани стр. 723-818 /номерирано от наш каталогизатор/ .Информацията е намерана в Университетска библиотека Фрайбург.http://kallimachos.de/fachtexte/index.php/Cosmographei_(1550)
Енциклопедичен атлас: съдържащ древна география и някои карти по география на Средновековието, съвременна география и карти, свързани с физическата география.Подвързан в твърди кожени корици. Т. І на атласа е в две тела, т. ІІ - в едно. Хартията на картите е с воден знак. Първото изд. на атласа е изработено в Париж, 1787-1788 г. Представеният тук атлас е от дарението на инж. Л. Божков от 1953г. Той е придобил изданието вероятно през 1921 г.
Текст и на нем., англ. и фр. ез. Всяка от картите в атласа е с различен мащаб. "Атласът е плод на дългогодишни проучвания, уточнения и събирателска дейност. По това време Д. Ризов е пълномощен министър в Германия. При подготовката на атласа консултанти на Димитър Ризов са проф. Васил Златарски, проф. Анастас Иширков, проф. Константин Иречек и др. ""Картите са представени в един оспорван и до днес предговор от Ризов на немски, английски, френски и български език и са придружени от богата и разнообразна библиография. В атласа са включени 40 карти на Шафарик, Ами Буе, Фон Хан и Зах, Макензи и Ърби, проф. Ербен, Елизе Рекльо, Киперт, Синве, Сакс, Васил Кънчов, проф. Йордан Иванов, проф. Любомир Милетич, проф. Беньо Цонев, проф. Стоян Романски, проф. Анастас Иширков и др., изработени по пътеписи, исторически изследвания, според решенията на международни конференции, конгреси и договори, включващи или отразяващи границите на земите, населени с българи. ""Веднага след отпечатването му атласът възбужда духовете и се разгарят страстите и на българи, и на чужденци. ""Запазени са оценките на един от най-големите военачалници на нашето време – германския фелдмаршал Хинденбург, главнокомандващ германските войски през Първата световна война, и на бившия германски канцлер княз Фон Бюлов, които ще видите по-долу, както във факсимилета, така и в превод на български език..." Информацията е от http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=502:2013-01-25-07-43-40&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
Планът обхваща 6 районни кметства. Предвижда се разширение на града в кварталите „Надежда", „Модерно предградие", „Стрелбище", „Герена", „Суха река" и други.
На корицата е написано: Юбилеен план на София от 1887-1907. Plan de la ville de Sofia 1887-1907
Единият план изобразява София през 1887 г., а другият план – през 1907 г. "В плана от 1887 г. от пръв поглед прави впечатление отсъствието на градоустройствени правила в изграждането на София през ХІХ в. Всички надписи са на български и френски език. Като допълнителен текст към картата Пищачев дава важни цифрови данни за застроената площ /249 хектара/, броят на постройките /5635/ и населението /30 428 души/"
"План-указателят, изобразяващ София през 1907 г. е нагледен пример за бурния възход на Княжеството в края на ХІХ и началото на ХХ в. Там, където картният мащаб позволява, авторът е надписал техните наименования, а отделно в легенда са изведени с цифрови означения 49 обекта – църкви, училища, хотели, паметници и пр. Така всички обществени сгради, съществували през 1907 г. са нанесени в план-указателя. Надписани са на български и френски език имената на всички улици, а кварталите, зелените площи и незастроените терени са разграничени с различни цветове. И в този план-указател Пищачев дава цифрови данни за застроената площ /664 хектара/, броя на постройките /10 382/ и населението /86 787 души/
Картата показва столицата преди голямото разширение, отразено в известната карта от 1924 г.
Планът на София /градската карта от 1919 г./ е много ценен и с текстовете и описанията около графичната част. Посочено е местоположението на най-вежните обществени сгради – министерства, болници, пощи, консулства, духовни учреждения и др . Вижда се, че западната граница на града тангира с бул. „Константин Величков“, източната – минава по Перловската река, а в северна посока градът приключва при Софийската гара. Квартал Лозенец не е застроен и там са овощните градини на София.
Заглавие и текст на фр. ез.
Композицията рамкира с арка изображението на българските просветители. Колоните, крепящи арката на места са обвити със свитъци, по които са написани мисли. Базите на тези колони са два медалиона, които представят няколко момента от житийни сцени: "Проповед към българския народ" и "Кръщението на цар Борис".
На литографията: Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Иван Пеев, знаменосец на четата, Кольо Маринов, Иван Тошев, Станчо Николов, Стефан Панов, Христо Патрев, Кръстьо Минков, Калчо Георгиев, Стефан Орешков, Христо Милев.
На таблото: ген. лейтенант Скобелев, ген. Гурко, ген. Тотлебен, ген. Артур Адамович Непокойчицкий, ген. Лазарев и ил. "Императорът на посещение в една от военните болници в България".
На таблото: Николай Николаевич, главноком. Действащата руска армия на Балканския полуостров, ген. адютант Скобелев, ген. адютант Гурко, император Всеросийский Михаил Николаевич.
На таблото: Центърален портрет на княз Дондуков-Корсаков - от двете страни изобразени войник с венци на победите /„одинъ изъ рускихъ героев”/ и българката Райна от Казанлък, участвала в боевете на Шипка. В четири медальона образи на черногорския княз Николай, сръбския княз Милан, ген. М. Д. Скобелев и ген. Й. В. Гурко.
Лист от албумът на PARDOE, [Julia]. The Beauties of the Bosphorus; by Miss Pardoe, Author of "The City of the Sultan", illustrated in a Series of Views of Constantinople and its Environs, from original Drawings by W.H. Bartlett, London, George Virtue, 1838.
![Cosmographei: oder beschreibung aller lander, herschafften, furnemsten stetten, geschichten, gebreuche[n], hantierungen etc.](https://digilib.bg/files/large/2c3f0d61d76739018b6fa217093c00b0bbef75d0.jpg)
![Plan von der Turckische[n] Grantz-Vestung Nissa, im Konigreich Servien wie solche den 28. Iulii A. 1737 an die Kayserlichen ubergeben worden](https://digilib.bg/files/large/c441d665b2d7d5c24e0d2ea23b59bb77aeb9ae04.jpg)
![[План на Цариград]](https://digilib.bg/files/large/f58722b0e8682173a4c0bba573c545e3cafdf4a3.jpg)
![Български книжници [Кирил и Методий]](https://digilib.bg/files/large/e042da501efc32311dd81c3a6366577cd115db9a.jpg)
