Елементи · Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"

Второто сражение на българските въстаници под предводителството на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа с турците, в курията на дяда Пана Войнова, 1/2 час далеч от Рушид-бейовата курия, в юлия 1868

Ангел Кънчев

Симеон Велики цар български влазя в Цариград в 924 година

Симеон Велики цар Български влазя в Цариград в 924 г.

Его императорское высочество великiй княз Николай Николаевич

Памятник Тысячелетию России воздигнутый лета 1862 в Новгороде

Jуг Богдан и негови синови

Хронологическое сие православних сербских архиереев последование

Верно изображение царски двери пред олтаром храма воведения пресвете Богородице царске и патриаршеске славяносрбске лавре Хиландарске...

Трите народни свещеноначалници Иларион, Авксентий, Паисий

Portrait de Marie-Philippe Coupin de la Couperie

Василий Евстатиевич Априлов

CONFIDENZE

The Bosphorus. Lithographs after J. Schranz.Palais de Tahiraghan.Orta Keui.Ecole Militarie.Caserne de Ramischeflick.Kourrou Tchesme

Художник-топограф; пребиваващ в Константинопол от около 1833 г., специализиран в панорамни гледки към града и Босфора.

Iоан Шишман во Христа Бога Благоверный цар и самодержец всем болгаромъ и грекомъ царувал от 1363 лето до 1411 по Хр. Столица его была във Велико Търново

През 1858 г. немецът гравьор Георг Вених от проект по скица на Станислав Доспевски издава във Виена литографския портрет на българския цар Иван Шишман. Изображението на царя е поместено в кръгъл медальон, поставен в квадратна рамка.

Светите Седмочисленици: Кирил Солунски, Методий Солунски, Климент Охридски, Горазд, Наум Охридски, Сава Охридски, Ангеларий Германски

Според Димитър Уста-Генчов този литографски модел е донесен от Самоков до Москва. Изобразени са седем светци в цял ръст – петима епископи и двама монаси. В средата е изобразен св. Климент в анфас, а останалите фигури са разположени симетрично от двете страни. Над ореола на всеки светец е поставено число, а в горната част на иконата са изписани имената на светците, съответстващи на съответното число: 1. Св Квріллъ Солун; 2. С. Методий Солун; 3. С. Климен п. Охр.; 4. С. Наумъ Охридс; 5. С. Савва Охрид; 6. прпод. Гораздъ; 7. прпод. Ангеларий Германский.

[Гербове от Третото българско царство]

Герб на Фердинанд І, ок. 1896 - 1912, худ. Х. Тачев; Герб на Мария-Луиза, княгиня Българска, принцеса Бурбон-Пармска, худ. С. Баджов;

Съединение Северна и Южна България

Савву С. Раковскому. Съединението прави силата. Свободно-то и признателно-то потомство увековечава памятта на поборника за народната независимост.

В страни от образа на Раковски има портрети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Сладко е да умре човек за Отечеството си

Литографията е елипсовидна и съдържа седем медальона с ликовете на – Г.С. Раковски, Ангел Кънчев, Цвятко Павлов, Никола Войводов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър Ясенов и Ванка (Иван) П. Христов. Това са ярки постижения на графичния портрет и носят максимална прилика с реалните образи.

Росиа освобождава България 1878

Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.

Част от литографията е и акростиха „Блгарскому лву“.

Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.

Част от литографията е и акростиха „Блгарскому лву“.

Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.

На литографията има ръчно добавеният пояснителен текст в долния десен ъгъл: „Никому не дозволено да препечатва N.K.P.“. Инициалите „N.K.P.“ се отнасят към Недялко Пандурски. Известен търговец и разпространител на литографии през Възраждането. Част от литографията е и акростиха „Блгарскому лву“.

Паметник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесет годишна борба.

Българите победяват гърците в един дол южно от Шумен през нощя на 25-ий юлия 811 год. Крум цар българскй, победоносец седи пред един от западните дровници, които освещавали битката, гдето му приносят Никифоровата глава отсечена

Българите разделени след Кубратова смърт 660 от пятте му синови. Аспарух, третийт син Кубратов, упътен с дружината си към Дунава з л. 678 п. Х., означени и дружините под другите четирима братя и небесното предопределение

Литографията е посветена на Николай Маринович Тошков

Сънят на българските народни дейци за освобождението на България през 1854 г.

В долния край на литографията е поместен акростих „Блгарскому лву“, под който са отпечатани инициалите на Георги Раковски.

Кръгло юнаци вси наредени голи ножове в ръце държаха!...1 май 1854 e Георги Сава Раковски с четата си

Литогр. е направена по идея на живописната картина на А. Сако "Г. С. Раковски с четата си в Балкана" - 1854

Райна припаднало в църква, след като оттласнъла Самуила и говорил народу

Баба Тула обаяла гълъбови сърдца и ги подава Самоилу да ги носи при него си за магия

Цару Петру се показало нощем видение, което било сянката на баща му Симеона

Непознатий отсекал Симеону оприличената глава от Белерофоновата статуя и я хвърля в огъня

Съдържа: 1. Непознатий отсекал Симеону оприличената глава от Белерофоновъте статуя и я хвърля в огъня ; 2. Цару Петру се показало нощем видение, което било сянката на баща му Симеона ; 3. Баба Тула обаяла гълъбови сърдца и ги подава Самоилу да ги носи при него си за матия ; 4. Райна припаднало в църквъ, след като оттласнъла Самуила и говорил народу

Джамията "Св. София" в Истанбул

Под рисунката ориг. автограф на художника и годината 1947

Св. Йоан Рилский Чудотворец

Риломанастирска двуезична щампа, поръчана за гравиране в Русия с паричните средства на братя Мустакови от Габрово. Изпълнена на гръцки и църковно-славянски език.

Български книжици Св. Кирил Св. Методий

Биографите на х. Найден Йоанович поставят началото на неговата книжовна дейност в периода 1839-1840г., когато намираме името му сред спомоществувателите на няколко книги. Първото негово издание “Книга , наричаемая митарства” е отпечатано през 1843 г. в

Рождество Христово

Изображение на Сръбската архиепископия и патриаршия Манастира Печ

Щампата е препечатка на щампа от 1746 г. Гравирана е от Г. Стоянович и Г. А. Милер с иждивението на земунския жител Теодор. В долния ляв ъгъл е гравиран образът на Сръбския патриарх Арсений

Свитък с изображения на светци: Св. Троица, Покров Пресветая Богородица, Св. Йоан Кръстител, Св Арха

Съдържа: Св. Троица;Покров Богородичен;Йоан Кръстител;Арахангел Михаил;Св. Врачови;Св. Георги;Св.Димитър;Арахангел Гавраил;Ангел хранител;Св. апостоли;Св. Никола;Св. Харалампи.

Събор архангелски

Св. Йоанн Рилский Чудотворец

Проигумен хаджи Исай Рилски, монах от Разложко, е ръководел щампарницата в Рилския манастир

Разпятие Христово. Възкресение Христово

Самоковска гравьорска школа. Повечето от гравюрите на Никола З. Клинков (по-късно архидякон Антим Рилски) са рязани през 1870 г.

Св. Архангел Михаил вади душата на богатия

Светогорска гравьорска школа.

Св. Иван Рилский Чудотворец

Щампата е поръчана от рилския монах Калистрат в ателието на Наймайер в Беч (Виена) и щампана от монаха в щампарницата на Рилския манастир и е различна от Гр IV 501.

Св. Йоанн Рилский Чудотворец

Гравюрата е поръчана и щампана от рилския монах Калистрат в ателието на Наймайер в Беч (Виена)

Св. Иван Рилски Чудотворец

Св. Иван Рилский Чудотворец

Риломанастирска щампа, работена вероятно в Пеща, където са правени и другите щампи на хаджи Исай. Образът на светеца е в цял ръст, а наоколо са изобразени архитектурни постройки

Св. Параскева

Йеромонах Макарий папа Йовков, монах вероятно от Софийско, е изработил щампата под влияние на подобна гравюра от Анастас Карастоянов. На отделни места гравировката е подсилена със суха игла поради изхабяване на плочата. Личи, че гравьорът не е познавал и

Манастир Студеница [Сърбия]

Щампата е точна препечатка на щампа от 1733 г.

Св. Йоанн Рилский Чудотворец

Риломанастирска щампа, гравирана и заплатена от хаджи Исай. Образът на светеца е даден до колене, извърнат на ляво и е поставен в пищна рамка. Наоколо, заградени в правоъгълни полета, се редуват сцени из житието на светеца, а отдолу е сцената с посрещане

Успение на Св. Иван Рилски

Щампата е гравирана с иждивението на рилския монах Драго от Разлог

Св. Йоан Рилски Чудотворец

Риломанастирска щампа с бароково обрамчване и житийни сцени. Медната плоча на тази щампа се съхранява в Риломанастирския музей. Образът на пустинника е допълнително гравиран от Тома Сидер от Крушево (Македония). Информацията е взета от Евтим Томов "Бълга

Воздвижения честнаго и животворящаго Креста

Светогорска гравьорска школа. Щампата е създадена с иждивението на йеромонах Теодосий и йеродякон Методий Ксиропотамски. Двуезичен надпис на гръцки и църковно-славянски език

Св. Анна с Богородица

Светогорска гравьорска школа

Възнесение Христово. Манастир Пантократор

Светогорска гравьорска школа. Щампа на икона от Атонския манастир Пантократор и с иждивението на кир йеромонах Варлаам, настоятел на скита "Св. Пророк Илия" в Атонската Света Гора, подчинен на манастира Пантократор

Рождество Христово

Св. Лазар, великий княз сербский

Св. Панталеймон

Светогорска гравьорска школа

Св. Богородица. Св. цар Константин и царица Елена

Надписи на гръцки език

Св. Богородица

Щампа на известната чудотворна икона от Иверския манастир на Атон. Светогорска гравьорска школа. Щампа, гравирана със старанието на йеромонах Мелетия Иверски и с иждивението на господин Димитрия Говдела. Текст и надписи на църковно-славянски и на гръцки

Св. Богородица с младенеца и други светии

На щампата са изобразени св. Никола, Св. Атанасий, Св. Спиридон, Св. Харалампи, Св. Димитър и др.

Матер Божия с Иисус Христос

Щампата с Богородица е изработена със средствата на отец Дионисий от Димитриадската епархия

Св. Йоан Рилский чудотворец

Отпечатакът е направен със средствата и настояването на Николай Караспасов Самоковли и вероятно е донесен от игумена на Рилския манастир Теодосий. Текст и обяснения на църковно-славянски и на гръцки език

Матер Божия Умиление. Св. Константин и Св. Елена

Текст на гръцки език

Богородица Одигитрия с Младенеца и със Св. Никола, Св. Харалампи, Св.Георги, Св. Василий, Св. Йоан Златоуст

Текст на гръцки език

Второ пришествие

Текст на гръцки език. От щампата липсват части и по тази причина дадените размери са приблизителни

Матер Божия

Самоковска гравьорска школа.

Св. Иван Рилски чудотворец

Щампата е изработена от неизвестен самоковски гравьор и наподобява риломанастирските щампи от 1844 г.

Св. Георги и Св. Димитрия

Самоковска гравьорска школа. Светците са гравирани в композиция един срещу друг. Никола З. Клинков по-късно става архидякон Антим Рилски.

Вознесение Христово

Самоковска гравьорска школа

Кръщение Христово

Самоковска гравьорска школа

Св. Георги и Св. Димитрия

Никола З. Клинков ( по-късно архидякон Антим Рилски) често в долния край на гравюрите си се подписва с инициалите Н. З. Двамата светци са дадени в композиция един срещу друг. Изображенията са правени по известни светогорски щампи или по подобие на гравюр

Матер Божия Ширшая небес. Св. цар Константин и царица Елена

Самоковска гравьорска школа.

Св. Иван Рилски

Риломанастирска щампа

Възнесение Христово

Самоковска гравьорска школа

Благовещение

Текст на гръцки език: Настоящата достопочтена икона беше издълбана върху мед със спомоществователството на Високопреподобния господин Гавриил Ватопедски на разноски на почитаемия господин Атанасиос Алексиос от Габрово и беше посветена от него в светия ма